О, как откликва умът на тез умно-философски слова,
чужди на любов и смирение и не по-мъдри от сън.
Как трепва сърцето от близкото нему човешко скудоумие
поднесено на златен поднос. И не вижда цялата глупост,
да наричаш ''прозрение'' туй що е презряно от самия Творец.
Гледай как помазани като с елей се движат тез горделивци -
вечно търсещи и ненамиращи. Въртят се в безкраен водовъртеж.
Не чуват отвън тихото потропване на кроткия Господ Иисус.
Спъват се в Него, ако случайно отворят вратата и се озъртат
във всички посоки. ''Няма никой'' си казват и лягат да поспят.
© Д.и.м.о. Кривия Кривак Всички права запазени
И другото е вярно.