7 милиарда слънчица

19.12.2023 г., 11:47 ч.

Поезия

298 2 2

7 МИЛИАРДА СЛЪНЧИЦА

... тръгнал съм с разгърдена душа, накъде – не знае даже мама,

в тундри и през прерии – пеша, див маор, глух инка в Атакама,

чепкам си сибирската мъгла – гоня си елена с триста чукчи,

и леда дълбая с три свредла, щом във Об есетрата се скупчи,

облак подир облак издимих с глинена лула край Титикака –

писах ви на вси езици стих – и на вси езици ви го плаках,

бедуин, заспал насред мираж, туарег – залутан през Сахара,

аз натрупах дълъг трудов стаж – канара! – да си тежа в кантара,

седнал си на простата бохча с хлябовете пет и двете мрени,

време иде ми – да си мълча с векове в безмълвните Вселени,

и – ако сме Божии деца, просто сме един към друг летели –

седем милиарда слънчица, пръснати в Господните предели.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.