19 dic 2023, 11:47

7 милиарда слънчица 

  Poesía
538 2 2

7 МИЛИАРДА СЛЪНЧИЦА

 

... тръгнал съм с разгърдена душа, накъде – не знае даже мама,

в тундри и през прерии – пеша, див маор, глух инка в Атакама,

чепкам си сибирската мъгла – гоня си елена с триста чукчи,

и леда дълбая с три свредла, щом във Об есетрата се скупчи,

облак подир облак издимих с глинена лула край Титикака –

писах ви на вси езици стих – и на вси езици ви го плаках,

 

бедуин, заспал насред мираж, туарег – залутан през Сахара,

аз натрупах дълъг трудов стаж – канара! – да си тежа в кантара,

седнал си на простата бохча с хлябовете пет и двете мрени,

време иде ми – да си мълча с векове в безмълвните Вселени,

и – ако сме Божии деца, просто сме един към друг летели –

седем милиарда слънчица, пръснати в Господните предели.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аплодисменти, маестро!
  • Сигурно е така, Валюше, невероятна поезия!

    и – ако сме Божии деца, просто сме един към друг летели –
    седем милиарда слънчица, пръснати в Господните предели.
Propuestas
: ??:??