25.10.2007 г., 14:30

* * *

1.1K 0 8

* * *

 

На Криса

 

Като малки

с една моя приятелка

бяхме влюбени в „Бийтълс”.

Тя свиреше на китара,

а аз мечтаех.

Четях стиховете на Джон,

а тя свиреше на китара.

 

Като малки

си представяхме Ливърпул

бийтълсмеката –

и вечер пред блока

полеката

двете

обмисляхме плановете

как да стигнем до там...

 

От тотото да спечелим -

толкова е наивно да вярваш...

Трябва ни нещо по-рационално.

Бяхме малки

и мислехме трезво -

вместо в тотото,

в касичка

по двайсет стотинки на ден,

ще си купим мотор,

а бензинът е евтин,

през Европа ще минем

и Ламанша -

все ще прескочим някак...

 

В крайна сметка -

две пасти и малки бози –

твърде широк се оказа

Ламанша.

 

 

 

Бургас

05.09.2005 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Авигея Давид Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...