Сама съм отново - познати стени срещу мен,
какви ти стени, същински окови.
Свещта си догаря спокойно, приветства и мрака,
дошъл да погълне и тази последна минутка от "днес".
Навсякъде тихо, спящи тела по леглата - навред.
Открехвам прозорец едва, познати сенки и призраци
се носят с всеки полъх на вятъра - мълчалив е дори и градът.
Тъмни очи се заглеждат в нощта... побеснелите мисли не спират
тревожно да блъскат в нечия объркана глава.
Ножове, игли и метали раздират последното кътче невинна душа.
Няма спокойствие на тази земя... изкривява се всичко
красиво след време... спасение има само в любовта.