****
Прекарах лято незабравимо
с приятели, които бяха с мен,
през всичките години,
в които бях в плен.
Ти чувсташе се пренебрегнат,
защото бях далеч от теб,
но мислено прекарвах цялото си време
в безмилостен копнеж по теб.
Ти мойте мисли не разбра
и сложи край на щастието наше,
бях рухнала, съвсем сама
в онази вечер страшна.
Примирих се и прекарвах
всяка вечер, мислейки за теб,
аз в дните радостни живеех,
отминали за мен и теб.
Надеждата последна ще умре
и пак отново тя ще се роди.
Приела образ на дете,
което носи всичките мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Всички права запазени