11 mar 2010, 22:33

****

  Poesía
405 0 0

Прекарах лято незабравимо

с приятели, които бяха с мен,

през всичките години,

в които бях в плен.

 

Ти чувсташе се пренебрегнат,

защото бях далеч от теб,

но мислено прекарвах цялото си време

в безмилостен копнеж по теб.

 

Ти мойте мисли не разбра

и сложи край на щастието наше,

бях рухнала, съвсем сама

в онази вечер страшна.

 

Примирих се и прекарвах

всяка вечер, мислейки за теб,

аз в дните радостни живеех,

отминали за мен и теб.

 

Надеждата последна ще умре

и пак отново тя ще се роди.

Приела образ на дете,

което носи всичките мечти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...