31.08.2007 г., 22:44

***

738 0 2
***

Едва успявам напред да продължавам.
Нещата, които не издавам,
чакат търпеливо в сърцето ми.
Те ми причиняват болка, аз просто полудявам!
Малко по малко започвам да се предавам...

Защо?
Просто не мога да го проумея.
Искам болката да спре,
иска ми се да мога да живея
без излишни страхове.
Иска ми се да намеря точния човек,
с когото да споделям пътя си нелек.

Но никой не чува горещия ми зов.
Сякаш глух за моите вопли останал е светът.
А животът си е все толкова суров
и няма как нещата да се променят.
Нима наистина има любов?
Досега никой не ме е убедил в това.
Щом тя съществува, защо съм толкова сама?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма значение Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...