31.08.2007 г., 22:44 ч.

*** 

  Поезия
422 0 2
***

Едва успявам напред да продължавам.
Нещата, които не издавам,
чакат търпеливо в сърцето ми.
Те ми причиняват болка, аз просто полудявам!
Малко по малко започвам да се предавам...

Защо?
Просто не мога да го проумея.
Искам болката да спре,
иска ми се да мога да живея
без излишни страхове.
Иска ми се да намеря точния човек,
с когото да споделям пътя си нелек.

Но никой не чува горещия ми зов.
Сякаш глух за моите вопли останал е светът.
А животът си е все толкова суров
и няма как нещата да се променят.
Нима наистина има любов?
Досега никой не ме е убедил в това.
Щом тя съществува, защо съм толкова сама?

© Няма значение Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??