Aug 31, 2007, 10:44 PM

***

  Poetry
739 0 2
***

Едва успявам напред да продължавам.
Нещата, които не издавам,
чакат търпеливо в сърцето ми.
Те ми причиняват болка, аз просто полудявам!
Малко по малко започвам да се предавам...

Защо?
Просто не мога да го проумея.
Искам болката да спре,
иска ми се да мога да живея
без излишни страхове.
Иска ми се да намеря точния човек,
с когото да споделям пътя си нелек.

Но никой не чува горещия ми зов.
Сякаш глух за моите вопли останал е светът.
А животът си е все толкова суров
и няма как нещата да се променят.
Нима наистина има любов?
Досега никой не ме е убедил в това.
Щом тя съществува, защо съм толкова сама?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Няма значение All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....