***
По бреговете на юни растат олендри
в бяло надничат безкръвни черници
сродяват се с облаци в клоните нощем
за да покълнат по изгрев в зеници...
... с които да видиш че още те чакам
в едно позабравено в джоба ми лято
сънливо протегнало длани на запад
в утрото мен да дочакат...
По бреговете на юни морето е пристан
за боси пътеки вървяни по изгрев
с всички прегръдки за мен по ръцете ти
и още толкова ненамерили смисъл...
... и нищо че сгъвам поредното лято
някъде в джоба до твоята липса
юни отдавна е празен без мама
затова всеки ден те измислям...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
