Jun 22, 2018, 3:34 PM

***

  Poetry
1K 2 7

 

По бреговете на юни растат олендри

в бяло надничат безкръвни черници

сродяват се с облаци в клоните нощем

за да покълнат по изгрев в зеници...

... с които да видиш че още те чакам

в едно позабравено в джоба ми лято

сънливо протегнало длани на запад

в утрото мен да дочакат...

 

По бреговете на юни морето е пристан

за боси пътеки вървяни по изгрев

с всички прегръдки за мен по ръцете ти

и още толкова ненамерили смисъл...

... и нищо че сгъвам поредното лято

някъде в джоба до твоята липса

юни отдавна е празен без мама

затова всеки ден те измислям...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...