Погледи през рамо и сълзи,
в шепи сбрани и тихо скрити.
Спомени красиви и цветни мечти,
в душите ни дълбоко пропити.
Неловко мълчание и тъга.
Изпълнени с болка минути.
Бури, мрак, дъжд без дъга
и молитви от никого нечути.
Безвкусни шеги и страшна празнота.
Горчиви усмивки и глупашки смях.
Зловещо безветрие и няма самота.
Затихнало желание и смразяващ страх.
Дъх притаен, устни потънали в печал.
Горчилка загнездила се в душите.
Рицарски доспехи, покрити с кал.
Болка, потънала в крайчеца на очите.
Инфаркти миокардни и изгрев нов.
Души, забулени в непрогледни мъгли
и сън за една неизживяна любов,
любов прободена от розови бодли.
© Станчо Станчев Всички права запазени