На този ден ти подарявам,
Не топчета от бляскави стъкла,
А от душата ми самотна...
Отронена за теб сълза.
Цветя не нося че ме няма,
На хиляди минути съм от теб,
Но мисълта ми в миг долита
И в твоят празник тя ще е до теб.
Копнея да те вдигна на ръце
И дълго аз да те целувам...
И да ти пожелая от сърце
Да грее винаги усмивка
На твоето красиво, майчино лице!
© Дуце Петков Всички права запазени