eva_32 (Ева Корназова)
110 774
7.01.2016 г., 22:09 ч.

*** 

  Поезия » Любовна
566 0 9

Някой ден, може би,

тези сини очи

ще погледнат към друга планета.

Тя едва ли ще има

червени коси…

Тя във други нюанси ще свети.

Някой ден, сутринта

сред мъгла (и тъга),

ще осъмна бездомна и гола.

Само лъч светлина,

само дъх самота,

ще напомнят, че още съм твоя.

Някой ден, може би…

Днес луната мълчи.

Днес съм огън във твоите вени.

Днес съм буря,

реалност… Червени коси.

Днес съм слънце горещо.

И грея.

Днес съм топлата мисъл

във твойта глава,

непонятно натрапчива.

Жива.

Днес съм облак дъждовен.

Шумна вода. Две зелени очи.

И те имам.

 

 

© Ева Корназова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Потомка на древните келти,
    няма да устоят на визията
    мъжете клети.
  • Чудесна образност и ритмичност. Поздравления!
  • Поздравления за творбата!
  • Възхитен съм!След този стих кой би погледнал чужда планета?Червени коси под тях зелени очи.Не стих,а огнена лава.Поздравления!!!
  • Чувствено, красиво и истинско! Благодаря!
  • "Днес съм облак дъждовен.
    Шумна вода. Две зелени очи."

    Две зелени очи. И потъна във тях
    като в морски води жаден скитник моряк...

    Аплодисменти и от мен!
    .
  • Точно този стил ми допада...
    Благодаря, Ева!
  • Наистина прекрасно!
  • Здравей, Ева! Чудесна любовна лирика, както винаги! Успешна и вдъхновена година!
Предложения
: ??:??