***
Някой ден, може би,
тези сини очи
ще погледнат към друга планета.
Тя едва ли ще има
червени коси…
Тя във други нюанси ще свети.
Някой ден, сутринта
сред мъгла (и тъга),
ще осъмна бездомна и гола.
Само лъч светлина,
само дъх самота,
ще напомнят, че още съм твоя.
Някой ден, може би…
Днес луната мълчи.
Днес съм огън във твоите вени.
Днес съм буря,
реалност… Червени коси.
Днес съм слънце горещо.
И грея.
Днес съм топлата мисъл
във твойта глава,
непонятно натрапчива.
Жива.
Днес съм облак дъждовен.
Шумна вода. Две зелени очи.
И те имам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Корназова Всички права запазени
