12.06.2010 г., 10:33

* * *

851 0 0

Обичам небето преди буря -

едно такова сиво-синьо,

захлюпило къщите отсреща

като огромен, мрачен похлупак.

Обичам светлината преди буря -

контрастна, ярка, мъничко зловеща,

която кара всичко да изглежда

като от снимка, минала през фотошоп.

Обичам въздуха преди буря -

наситен с нещо странно

(май че бяха електрони),

тежък, влажен, всепоглъщащ.

Обичам първите капки от бурята -

тържествени и тежки,

като отронена въздишка,

сподавяна със седмици наред.

Те тупват сякаш бавно

върху стряхата отсреща

и след това се стичат тъжно

и падат върху прашната земя.

И всичко пада заедно със тях -

умората, страхът, остатъците от деня.

Остават само облакът, къщите и бурята,

и сълзите, които заедно с дъжда валят.

 


 

 

16.05.2010г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...