Обичам небето преди буря -
едно такова сиво-синьо,
захлюпило къщите отсреща
като огромен, мрачен похлупак.
Обичам светлината преди буря -
контрастна, ярка, мъничко зловеща,
която кара всичко да изглежда
като от снимка, минала през фотошоп.
Обичам въздуха преди буря -
наситен с нещо странно
(май че бяха електрони),
тежък, влажен, всепоглъщащ.
Обичам първите капки от бурята -
тържествени и тежки,
като отронена въздишка,
сподавяна със седмици наред.
Те тупват сякаш бавно
върху стряхата отсреща
и след това се стичат тъжно
и падат върху прашната земя.
И всичко пада заедно със тях -
умората, страхът, остатъците от деня.
Остават само облакът, къщите и бурята,
и сълзите, които заедно с дъжда валят.
16.05.2010г
© Марина Петкова Всички права запазени