Обичам небето преди буря -

едно такова сиво-синьо,

захлюпило къщите отсреща

като огромен, мрачен похлупак.

Обичам светлината преди буря -

контрастна, ярка, мъничко зловеща,

която кара всичко да изглежда

като от снимка, минала през фотошоп.

Обичам въздуха преди буря -

наситен с нещо странно

(май че бяха електрони),

тежък, влажен, всепоглъщащ.

Обичам първите капки от бурята -

тържествени и тежки,

като отронена въздишка,

сподавяна със седмици наред.

Те тупват сякаш бавно

върху стряхата отсреща

и след това се стичат тъжно

и падат върху прашната земя.

И всичко пада заедно със тях -

умората, страхът, остатъците от деня.

Остават само облакът, къщите и бурята,

и сълзите, които заедно с дъжда валят.

16.05.2010г