Под дървото на моето детство
всяка нощ събирам звезди -
по тънки сребърни жици
слизат от тъмното,
люлеят се тънко над мен,
а сребърно пеят ветрове,
сто щурчета викат цялата нощ -
вятъра да надсвирят,
сенките да прогонят,
мене да приспят -
всяка нощ под дървото на спомена.
© Мая Тинчева Всички права запазени