28.05.2009 г., 21:40 ч.

* * * 

  Поезия
471 0 2
Мразя студеното утро на сивия ден,
което облачно и в синьо се променя.
Мразя го, защото то е като мен.
Променливо, както морето се променя.
Не понасям смяната на настроения.
Смехът е болка, болката е смях.
Като на Пикасо лудите творения.
Гениална лудост има в тях.
Не, не е това уникалната поема,
която ще се изучава някога във клас.
Това е просто моята поема,
родена от болката за нас. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лекса Джорджис Всички права запазени

Предложения
: ??:??