* * *
Мразя студеното утро на сивия ден,
което облачно и в синьо се променя.
Мразя го, защото то е като мен.
Променливо, както морето се променя.
Не понасям смяната на настроения.
Смехът е болка, болката е смях.
Като на Пикасо лудите творения.
Гениална лудост има в тях.
Не, не е това уникалната поема,
която ще се изучава някога във клас.
Това е просто моята поема,
родена от болката за нас.
За блудството с сърцата ни.
Любовта е болка, болката - любов.
Последствията от делата ни
са точно смърт за теб, любов.
Прости ни, че те изиграхме.
Деца сме още, можем да грешим.
Прости ни, че се подиграхме.
Сега без теб живота си градим.
© Лекса Джорджис All rights reserved.
