Времето е в нас и ние сме във времето.

Ние него преобръщаме и то нас преобръща.”

                                          Васил Левски

Махалото все още се люлее...

Излизат кукувици   механични

 и речите елеени си леят,

но слушат ги тълпите    безразлични...

Веригата ръждива   се развива,

в душите ляга прашна и студена,

а споменът изгърбен пак се свива,

клошар в кошмарите на безистена,

където съвестта е само стока,

а вятърът -  най-вярната посока...

Махалото все още се люлее...

Портретите висят като икони

и вихрове в полята тръни гонят,

и злостна песен зимата си пее...

Да, вятърът е вярната посока,

защото съвестта е само стока.

 Махалото все още се люлее...

Бесилото - часовникова кула,

във здрача  периферно се чернее

високо над калта на битието,

а вената-небе се е издула -

душата му отлита на небето.

 Часовника с верига се навива,

на спомена веригата ръждива.

Олекналите хора - само прах...

И аз един... и аз един... от тях.

Кажи ми, Дяконе, кажи ми, за да зная

за времената - как се преобръщат,

защото само с думи си играя,

а мерзостта е толкова могъща.

Как вятър във душите да посея

и вяра, и надежда за промяна,

та бурята боклука да отвее,

когато в мен самия не остана?

Махалото все още се люлее

като сърце в отворената гръд

 България дали ще оживее?

Във кома е, а  мозъчната смърт

със всеки божи ден се приближава,

най-бедната,  разтурена държава.

Кажи ми, Дяконе, бесилото къде е

и трябва ли на него да увисна,

защото във бардака да  живее

на всеки свестен българин му писна.

Къде да идем и къде да бягам?

Не мърдам! Тук, в земята черна, лягам.

:::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::

Даваш ли, даваш, балканджи Йово,

хубава Яна за курва в Европа?

Рапъри рапят  си верую ново,

а съвестта ни е пак Пенелопа.

 Пишем си пак за любов, пеперуди,

свили главици, заровени в думите...

Страшно е! Вънка е само за луди.

Няма заспалите кой да събуди.

::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::

Махалото все още се люлее…

Ни свята, нито  чиста, а пембе -

един плакат със задник се ветрее...

Републиката, питам се,  къде е,

не питам кой, кого, къде е.е.

Последната, духовната разруха

пълзи, оплита в кукувича прежда

и плъзва неграмотна паплач, глуха,

с единствената мисъл за търбуха,

без идеал, без кауза, надежда...

Да кресна ли? - те няма да ме чуят.

Ушите им плющят и пак са гладни,

уредбите със чалга ще надуят:

„Че кой си ти бе? Ха. Боли ме х...”

Те знаят само думи мръсни, гадни...

Заровили глави във битието,

въшливите си Ганьовски главища,

за тях е важно само питието.

Биг брадър-а най-много да занищят.

Но по-въшливи са онез козяци,

изтупаните, мазни нагаждачи.

Готови са за финикийски знаци

да действат те по всякакви задачи,

защото съвестта е само стока,

а вятърът - най-вярната посока.

::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::

Махалото самотно се люлее

и грачат черни гарвани, проклети...

„Народе????” - пита Левски, но немее

народецът под прашните портрети.

Душата му се скита неразбрана -

не се събира в рими и куплети...

Небето се отваря - черна рана,

бесилото люлее се и свети.

Веригата ръждива се развива,

а гирата е непосилно тежка,

потъваме във тишината сива

със мисълта човешка, че сме грешка.

Ще мине век и няма да ни има,

махалото ще спре да се люлее,

дали ще бъде грешка непростима,

не знае никой. Смисълът къде е.

http://www.youtube.com/watch?v=ADxqCIqbp54&feature=related