----------------------------------
Дървото на живота натежава,
от клони с бъдни смели поколения,
млад войник в редиците застава,
оставяйки момчешки приключения.
Оставил е и братята, сестрите,
любимата му снощи го изпратила,
тъй тръгнал е преследвайки мечтите,
за новото добруване в държавата.
А после... бомби и шрапнели,
вести от дома, така очаквани,
хората са някак озверели,
със толкоз сълзи неизплакани.
Така и моят дядо е отишъл
и борил се е с враговете смело,
в историята редовете пишел
и вярвал във доброто дело.
Накрая... няколко медала,
които да почиват с него в гроба,
войската пак се е събрала,
а в неговата къща пуст е двора.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Станоева Всички права запазени
