29 jun 2007, 16:25

----------------------------------

  Poesía
963 0 15
                               
                                          Дървото на живота натежава,
                                          от клони с бъдни смели поколения,
                                          млад войник в редиците застава,
                                          оставяйки момчешки приключения.

                                          Оставил е  и  братята,  сестрите,
                                          любимата му снощи го изпратила,
                                          тъй тръгнал е преследвайки мечтите,
                                          за новото добруване в държавата.

                                          А после... бомби и шрапнели,
                                          вести от дома, така очаквани,
                                          хората  са  някак озверели,
                                          със толкоз сълзи неизплакани.

                                         Така и моят дядо е отишъл
                                          и борил се е с враговете смело,
                                          в историята редовете пишел
                                          и вярвал във доброто дело.

                                          Накрая... няколко медала,
                                          които да почиват с него в гроба,
                                          войската  пак  се  е  събрала,
                                          а в неговата къща пуст е двора.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силно и въздействащо!
  • Много хубав стих, Ани!!! Поздрави!!!
  • !!!
    Без коментар!
  • Не знам кое те е провокирало да пишеш за войната,но настръхвам като си помисля за нея!
    Това е най -безумното нещо,което хомосапиенса е измислил.
    Силен и въздействащ стих Ани!
    Дано повече хора го прочетат!
  • "Накрая... няколко медала,
    които да почиват с него в гроба,
    войската пак се е събрала,
    а в неговата къща пуст е двора."
    !!!
    Няма нужда от коментар!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...