29 jun 2007, 16:25

----------------------------------

  Poesía
964 0 15
                               
                                          Дървото на живота натежава,
                                          от клони с бъдни смели поколения,
                                          млад войник в редиците застава,
                                          оставяйки момчешки приключения.

                                          Оставил е  и  братята,  сестрите,
                                          любимата му снощи го изпратила,
                                          тъй тръгнал е преследвайки мечтите,
                                          за новото добруване в държавата.

                                          А после... бомби и шрапнели,
                                          вести от дома, така очаквани,
                                          хората  са  някак озверели,
                                          със толкоз сълзи неизплакани.

                                         Така и моят дядо е отишъл
                                          и борил се е с враговете смело,
                                          в историята редовете пишел
                                          и вярвал във доброто дело.

                                          Накрая... няколко медала,
                                          които да почиват с него в гроба,
                                          войската  пак  се  е  събрала,
                                          а в неговата къща пуст е двора.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силно и въздействащо!
  • Много хубав стих, Ани!!! Поздрави!!!
  • !!!
    Без коментар!
  • Не знам кое те е провокирало да пишеш за войната,но настръхвам като си помисля за нея!
    Това е най -безумното нещо,което хомосапиенса е измислил.
    Силен и въздействащ стих Ани!
    Дано повече хора го прочетат!
  • "Накрая... няколко медала,
    които да почиват с него в гроба,
    войската пак се е събрала,
    а в неговата къща пуст е двора."
    !!!
    Няма нужда от коментар!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...