lorsa (Лора Димитрова)
96 385
29.10.2014 г., 7:43 ч.

9 

  Поезия » Любовна
864 1 14

С обичайния подготвих се за падане,
от тия – отлежалите във времето.
Дето пълнят ти ръката със изстрадано
и сграбчват ти гърдите преднамерено.
И ризата ти късат, с всички копчета,
крещят ти „да си траеш”, и тогава
само чакат да се сринеш и нарочно
те забравят, подминават, унижават…
Ала аз не падам лесно на гърба си,
оребрен от вече хиляди ножове.
И под ризата ми неговите пръсти
мачкат заедно с гърдите ми престореност.
Той още си лежи на стари лаври,
в очакване в дланта му да умирам…
Не знае, че с години съм забравяла
как в живота му да мимикрирам!
Този скок подготвян е така отдавна,
че размивам календарната му стойност -
преди време бе утопия, скандалност,
а сега е просто случка и подробност…
Тъй че – не. Не се мисли за победител
без да знаеш колко падания имам.
Не живей за мен с представата от миналото -
спрях да давам. Вече само взимам.
И това, че принизяваш ме до „грешка”
ми е ясно.
Само нещо да ти вметна:


преди тебе друг под ризите ми беше.
И те води с цели девет!

Сантиметра.

© Лора Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??