Хиляди души в едно сърце,

облечено с безброй лица.

Разголват го сълзите ми.

Пълен гардероб с превъплъщения -

закачалките не стигат.

Трупам нови рокли - мои същности,

събирам върху куп от овехтели прелести.

Дрипите си жаля, не изхвърлям.

Носени, износени, мой завет.

Заплитат ме с конците си от кръпките -

спомени - неканени гости.

Новите премени - несвикнали на подчинение -

ту тесни, ту широки,

драскат тялото.

Дълбаят със дантелите.

Всеки път различна.

Облякла нови рокли, роб на времето, роб на себе си -

на старото и новото.

Научавам се на болката, свиквам - като в нови обувки.

Вчера, днеска, утре - три тенденции.

Безспир въртя се - пумпал на прага на лудостта.  

Дълбоко в мен съм една-единствена.

Само обликът ми е x, y и z.

Когато падна и повече не стана.

Не аз ще си отида.

Дрипите ще си заминат.

Константата остава.