17364 резултата
Обичам те мое мило Черно море,
само ти когато мълча ме разбираш.
Идвам при теб и отново се чувствам момче,
моята тъга и болка при себе си прибираш.
Ти ми даваш радост и усмивка на лице, ...
  30 
Задушна скука ме обгръща,
отива си за миг и пак при мен се връща,
празно, безметежно, безнадеждно,
ползва мойто време безвъзмездно.
Като пресъхнал извор вече тъй ненужен ...
 
Докато има кой да помни!
Настъпи звездоока вечер
и пожелах си да съм вечен,
понеже толкова прекрасна
дойде и нощ с мечта неясна... ...
  39 
Ще разбера и ще си спомня.
А то е винаги едно и също,
повторимо като нощ и ден,
като сезоните е неотменно,
като родилен белег върху мен. ...
  11 
Присвих ръцете, посинелите –
сред лято ме попари мраз.
И делниците, и неделите,
продавам евтино. На вас.
Затръшнах рязко капандурата, ...
  49 
И всеки яд изглежда дребен,
на грешно божество молебен
отново скършен правиш ти.
Хоругвата ти на парцали
и просяк жив да те ожали, ...
  35 
Не ме оковавай в тесните предели на съзнанието си,
Аз съм птица и желая да летя.
И дори да съм опиянена от влиянието ти,
За небосвода син аз повече скърбя.
Остави ме. ...
  20 
Ти пак се катериш
в духовната сфера -
напъвайки Ум като впряг
от хилави мисли,
с които премерваш ...
  100  10 
Времето ни бавно изтича,
затуй болка изпитвам аз.
Докато съм тук - ще обичам
живота чак до сетния час!
И дори най-могъщите хора ...
  108 
Разстрел от няколко посоки,
защо тъй чувствам,
нима съм прокълната?
Дали от Хадес, Зевс или пък Локи
дошла ми е тъгата ...
  30 
"Бъди... от Светлата страна!"-
така ми пожела приятел.
Приех словата със душа.
Реших. Животът щом е кратък
каквото и да поднесе, ...
  43 
Понеже времето е криво –
покрийте язвите, с варак.
Повтаряйте, че ви отива.
По папагалски, пак и пак.
Какво, че някой там умира? ...
  66 
Красиви са изгревите,
омайни - залезите,
но най-обичам Слънце в зенит.
Не ме ослепява лъчът,
перпендикулярният, ...
  41 
Госпожо Съдба, колко ли пъти ще ме отписваш?
Колко пъти ще съм начело във черния списък?!
Благодаря, закалú ме! Забрáви, че имам приятели!
Не успя да изриташ детското в мен и мечтите ми!
Ти не искаш да приключваме спора?! Добре... ...
  57 
Мария Магдалена
Една жена от блудница превърнала се в икона,
признала своя грях и тръгнала след Бога.
Покаяла се и променила своят живот, Мадона,
по пътя на Господа вървяла в радост и тъга ...
  25 
Лети нагоре към небето,
обсипано с безброй звезди.
Крилата си открехвай,
птицата от теб вземи.
О, чакай, спри за миг! ...
  16 
Когато сме на грешен път, към храма,
молитвата – изречена без глас
ще стигне ли да огребе от нас,
греховната коруба? Или няма.
И колкото плътта ни да е слаба ...
  100  18 
Добро ти утро, любопитно Слънце!
Хареса ли ти изгрева със мен?
Позна ли ме в поникналото зрънце,
в усмивката на идващия ден?
Дочу ли чучулигата в простора, ...
  96  14 
Келнер, малка ракия.
Тук никой с мен вече не пие.
Скоросмъртна ичкия
болезнен ищах да затрие.
Душегубката малка ...
  51 
Впрегнал гравитацията, ора тишината.
Тя стене от болка,
но с радост очаква думите
в топлото да заспят.
После с крясък черупката да разчупят ...
  29 
Безпаметна като утро,
желана като рефрен,
пристъпвам боса и дишам
озона на новия ден.
Още росата е дива, ...
 
Да се събудиш в пореден сив ден
в задушна градска стая.
Да погледнеш неохотно отвън и да
зърнеш тежък небосвод.
В сърцето бариера да почувстваш и ...
  11 
Мойте обувки
Недей да обуваш моите обувки,
има пирончета и убиват, и боли.
Давай напред,изпращам ти целувки,
не ме гледай и аз съм човек, но уви. ...
  38 
Две приятелки пият розе.
Валентина Лозова
Две приятелки пият. Обаче не пият розе.
Не си падат по тънкия вкус на изискано вино.
Той е само за дами. А двете си знаят добре, ...
  200  14  17 
Пред себе си до болка откровен
Поне веднъж безстрастно погледни
на всичките си досегашни дни
и искрено и трезво си признай,
че твоят разум и духът ти тъмен ...
  62 
Въпрос на вкус
Ягодата е по-сладка от плътта изгнила
И какво от това? Лешоядът иска мърша
Храня мозъка си със захар и ванилия
А той от отвращение даже не преглъща ...
  28 
Не ми се пише. Край. Финал.
Отлитна, в Горната земя
на музата Пегасът бял.
Да изтърпи не съумя.
Криле да свива – поко̀рен, ...
  229  19 
Приемам всичко в огледалото и се усмихвам,
приемам тъмните си дни.
Приемам всички неуверени походки,
които през годините смених.
Приемам Аз от дясно, ...
  30 
Фламинги монотонно тичат,
във езеро наречено "живот".
Мечтите в розово се стичат.
На ято в залезния небосвод.
Потрепва паяжина тънка, ...
  89  10 
В твоят свят неистов и далечен
Примамващ ме с омайна светлина
За мене само този миг е вечен
Прашинка станах в самота.
Докоснах огънят в очите ...
  56 
Някога имах сърце
в него се криеше ти.
Плачеше като малко дете,
а аз триех твойте сълзи
Къде беше ти, ...
  77 
Всеки бял косъм знаеш от какво е.
Всяка бръчка – от добро или зло.
Душата ми с хастара обръщаш нагоре.
Ти си всевиждащо, трето око!
Истината никога не спестяваш. ...
  26 
Дуетен стих - Таня Мезева и Таня Г. Денева
Не съм за този свят. Аз знам. Не съм...
Свят, в който злобата навред върлува,
където липсват вяра, честност, звън...
и всички чергата отчаяно придърпват. ...
  98 
Сестри на вятъра
Вълните морски, на вятъра сестрите,
една след друга се гонят към брега.
Пенливи сякаш с плетени дантели,
достигат брега и галят нежно пясъка. ...
  110 
Мисловните ми притурки са композирани от бомба със закъснител на творец
като свине за клане.
Симфония от невяра в себе си изпява се докато гласа ми не заспре,
вода, която тече
е състоянието, в чието искам да се превърна, но не - ...
  21 
Тъй като забелязвам, че този тип поезия и проза вдигат много реномето на пишещия, реших и аз да си покача рейтинга в сайта.
Пена викнала на Станю:
- Оди донеси туршия!
После на дувара
смигна на един комшия. ...
  143  13 
Похарчих неразумно младостта си.
И не запазих нищичко за зимата.
Но някъде дълбоко в мен намерих
закътани парченце вяра и причина,
с които да продължа нататък... ...
  77 
Орачът е тъжен, никога не пее,
натиска ралото дълбоко в земята.
Ще я изоре а после ще бъде засята,
с молба към Бога за реколта богата.
Оранта е неговата плаха надежда, ...
  68 
Остави ме на мира,
за кратко, мой Стих-
внезапен, по никое време.
Доколко си верен
или си фалшив, ...
  11 
"Тя не е като вас, разноцветни гердани си сплита
и ги спуска в небето - въздушна и ярка дъга."
Меги Миткова
Тя върви сред града и след нея усмивка остава.
Парцалива наметка край слабото тяло виси. ...
  449  10  19 
Предложения
: ??:??