19 937 резултата
Животът не е просто колело,
а стръмен лабиринт от непокорство.
И няма да е пристан и легло,
ако не го живееш със достойнство.
Не ще отвори огнени врати ...
  14 
Продажник
Продажниците са с маска, без имена,
те не застават зад своята мъжка дума.
Те имат сърце но нямат по-важното душа
пред теб мълчи а зад гърба ти ще продума. ...
  10 
Винаги когато няма време
разбираме, че го има.
Ехото на мислите ни настига
между ерозията на ентропията и
еротиката на близостта. ...
  47 
Днес не казах нищо, море.
Замълчах пред шума на вълните.
Слушах, слушах два часа поне
и накрая реших да те питам...
Ти умора не чувстваш ли нявга, ...
  28 
ИЗСТРЕЛИ В СЪРЦЕТО
Натъкнах се на гилзи от куршуми,
прашасвали на стария таван.
Никога до днес не ми е хрумвало,
че би могло да се окажат там. ...
  82 
A young heart's world - in a cage,
trapped in a tower, till the morrows age.
It breathes its tears, it tastes its rage,
kept in soft skin, woven of sage.
A fragile soul, heard not calls, ...
  15 
Не помня колко съм вървял,
към колко хора. (Дълго беше.)
Разбрах едно - не бях живял,
затуй на себе си съм грешен.
Накрая уморен и жаден ...
  38 
Език така неразбираем
ли ползвам? Дяволът ме взел!
И той ме взема все на заем,
и все ме връща. Не поел
така нелеката задача, ...
  90  10 
Губя, изоставям, лишавам се,
Пренебрегвам, изхвърлям, изтривам,
Отпращам, отблъсквам, прекратявам,
Изтръгвам, обезсилвам, умъртвявам....
Изпразвам, изключвам, ограждам...какво? ...
  20 
ПРО/ЕЗРЕНИЕ
Само един човек може да разбере
картините ми и това съм аз…
Джорджо де Кирико
От първия човек – Адам – ...
  40 
Понеже сте ме пращали при дяволи
през ада и в десета планина,
едва ли нещо друго се надявахте,
увѝ но скоро няма да умра!
Напук на завистта и проклетѝята, ...
  34 
ЛЪЖИЧКА МЕД ЗА УТРИНЕН ЧАЙ
Не разбирам светът накъде е потеглил,
нито всичко, което в деня ми се случва.
И защо ли в мъглата, пропита с враждебност,
той скимти, сякаш храни с душата си куче. ...
  52 
Такъв е светът ви, да точно такъв,
какъвто сами си го правите.
Парите ви даже миришат на кръв,
какво като? Вие сте правите!
И кой ли го каза и писа и как? ...
  77 
Понякога в главата ми е хаос.
Очите ми излъчват гняв.
Сърцето ми тупти с буйна ярост.
Показвайки на хората различен нрав.
Не мога да търпя на хората лъжите. ...
  37 
Макар да се гневя на свойто време,
в което по неволя съществувам,
аз вярвам как от Бога е решено,
че още ми е рано за сбогуване...
И търсил денонощно верен отговор ...
  72 
Винаги има изход,
ръцете знаят сами.
Единствено мракът не бликва,
мирисът още боли.
Елементите на душата, ...
  165 
Градината е тъмна, тъмна,
реката дебне хладна, хладна,
пристанището -- глухо, глухо;
отвъд -- небето стръмно, стръмно;
отвъд, в полето, са селата, ...
  50 
РАЯТ НА ЗЕМЯТА
Лъжа са всичките клишета на съдбата.
Кой каза, че измислица са чудесата?
Кой каза, че живее в нас вината
и че на добрите страдат все сърцата? ...
  53 
Мъдрост е, когато си приел
истинските стъпки във живота,
и когато кротко си превзел
стълбите към стръмната Голгота.
Мъдрост е, когато си открил ...
  31 
Хлябът- българска традиция .
На масата на цяла нация .
От родно брашно замесен.
С любов майчина омесен.
Житни класове в Добруджа посяти, ...
  29 
РАЗКОДИРАНЕ НА СВЕТЛИНАТА
Дълго бродих по пътя към прашния град
с натежали нозе от умора.
И понеже и черното е също цвят,
още вярвам в летящите хора. ...
  77 
Не ми е нужна гола суета,
тщеславие съвсем не ми е нужно.
Боса да тичам в росната трева,
светулчици да бъдат мое чудо!
Не са ми нужни слава и пари. ...
  89  10 
Небе обсипано със звезди,
полумесец над света изгря.
Из сребърна трева то изникна.
Безформено, без черти,
освен две големи кухини. ...
  39 
ПИСМО ДО СЕБЕ СИ
Затворих, без да ща, кръга
на плът, на чувства и на разум.
И примирявам се – с тъга,
че все по-рядко имам празник. ...
  76  11 
Тя
Тя стои неудобно на стола на бара
и във ритъм на танц се поклаща,
уморена допушва последна цигара
и се готви веднага да плаща ... ...
  84 
От нежност и от облачета пух
е всеки свят роден в добро сърце,
в което няма злоба, алчен дух,
и го рисува с ангелско перце.
Там светлото е винаги готово ...
  42 
Хората приличат на цветята,
някои търсят сянка, други - пек.
За едни е важна красотата,
а за други - пътят да е лек.
Някои са крехки и красиви, ...
  62 
Когато слънцето изпепели
Земята ,тази синя запетайка,
далече някъде ще завали,
а Ева може би ще става майка
А всички ние, шепа звезден прах, ...
  41 
When you're no one you could be anyone,
you could touch the world with eyes,
each pair with a different color.
You could talk to people and not be
perceived ...
  55 
Мечти без бряг
Ще срещнеш някой ден моряк.
Ще ти разкаже за морето, за вълните.
Мълчи и слушай. За земя
и за любов не смей да питаш. ...
  43 
Detached from reality,
the body stiffed and unable of motion
seperated the mind from the body
with no control over to hold.
You watch and observe ...
  38 
Ще станат пепел някога тревите,
покрили жадната земя.
Дъждът ще каля пред очите ти,
където има само чифт цветя.
Представяш ли си черно слънце, ...
  75 
Всяка сутрин се будя
с махмурлук от проблеми,
и в житейските бури
търся изход чрез схеми.
И намирам решения ...
  58 
Вечерни мисли!
Не ми се иска заблудно да се напивам,
а да се омайвам... търпение да добивам.
В главата ми, толкова много идеи звучат,
или ще се реализират... или тихо ще отзвучат!? ...
  69 
Тъй страшно е да спреш за малко
и да засенчиш взора си със длан,
да видиш отдалече колко жалко
е чувството да си пътувал сам.
И нейде в слънчевото бездихание ...
  54 
Потребна ми е чаша чай на този свят...
Чаша чай, кора от мандарина
човек отсреща-приятел, или брат
и една запалена камина
Той ще ме види. Знам че ще ме чуе ...
  61 
Преследвах ли го, то ли ме избягваше?
Не знам, но някъде по пътя,
логично вече спрях да се надявам,
че има друго чувство вместо мъка...
А щастието тъй не ме попита. ...
  74 
Жената май е злобна,
няма тя любов!
На какво не е способна,
щом следва дяволския зов!
Клюки и интриги, ...
  61 
Безсънните клепачи на човека
решил да стори някому добро,
затварят се смирени със утеха,
че може да заспива всяко зло.
Заблудата е живо доказателство, ...
  49 
Сред мрака на лиричната ми същност
все още има малък светъл процеп,
през който на надеждата лъча
е тънък малко повече от косъм.
Не исках да броя по пътя крачките, ...
  76 
Предложения
: ??:??