16719 резултата
Отдадох се на лежерния живот,
подскачах от място на място,
пропит от сетивата на момента.
На собствената си идилия пилот,
едно нещо ми беше напълно ясно – ...
 
В Ада на гурбет...
(мисли в Новогодишната нощ)
... извъртя́ се календара
Нова нощ се спря отвън
и година, вече „стара“, ...
  22 
Ще взема стихче да напиша – сиропирано
и баклава, от думи – лепкава и сочна.
Без гняв, без бунт, без мисли за умиране.
Ще поумнее луд. И шоуто ще почне.
Ще счупя на коляно всеки лък, цигулките, ...
  84 
Бръшляновите нишки,
като вени бяха превзели
тялото на царския дъб.
Обвили бяха старата му кора,
като пиявици. ...
  27 
Досадна съм им сигурно.
И те на мен.
Жужат като пчели,
като комари хапят.
Ровичкат се в съня ми ...
  16 
Изморен съм от излишна мисъл,
повтаряща се в моята глава.
Може да изглеждам адски кисел
и най-вероятно е баш така.
Забавно е да се изтезавам ...
  26 
Алена роза
Нея, алената роза земята я роди,
земята българска, наша плодородна.
Израстна и разцъфя и сякаш душата,
цветето красиво е от историята народна! ...
  43 
Все падат ми се някакви такива
пътеки, с тръни, драки. Все издрана.
Все някого погледнала – накриво,
различните убиват ги – хуманно.
И няма синини, и няма рани, ...
  116  18 
Този паяк мен търси
и намери ме, знам.
С челюстите си бързи
и токсичен напалм
бавно крачи, полека, ...
  50 
...
Ако се мислиш вездесъщ, единствен
и с жезъл в раницата си към обетования кът,
не спирай своя бяг, дори да се препъваш,
за срещи неотменни в неизвестен път.
Не са четливи знаците, измамно ни упътват, ...
  19 
От моя дом, от моето разбиране,
от моето жизнено пространство,
от моята родина на сърцето
казвам, че синовната обич
има най-здравите вериги, с които опасва. ...
  14 
Изнемогвам в красива надежда.
Тъжен дъжд и обичан все пак
Ти ревнуваш, но някак изглежда,
по-добре зимата да е в сняг.
Уморих се от кал до небето. ...
  31 
***
Привиждам на стената си калинка
или е силуета на пирон.
Подобна крайност е условна,
таванът е бездънен в моя дом.
Измислям си развои и сюжети, ...
  17 
Какво след нас остава? Запитах се това.
Суетната ни слава? Добрите ни дела?
Едните ни предмети, закупени с пари?
Сълзите ни, пролети за нечии очи?
Подминатите думи: „Обичам те, любов“? ...
  28 
Май съм вече руинá?
Изгубено пространство от любов.
И само оцеляла тишина
е остатък от нежен стих и зов...
Щом те рисуват мечти: ...
  75  10 
Още една врата се затръшна.
И след това...тишина...
Вървят си годините,а ти не си същата...
Излизаш от розовата долина.
А беше време,когато местата за влизане ...
  37 
БОРБА
Най-
страшна
борба е
да се борят ...
  26 
Нощта над мен ще се спуска
и ето - страх ме е от мрака.
Надеждата ме напуска
и отчаяна душа заплака.
В мен расте тревога, ...
  148 
На стената старото ми огледало стои,
сегашното отражение от детството дели.
Поглеждам го виждам онова момче,
един посребрял мъж с душата на дете.
Там си седи на стената от някога, ...
  67 
Няма връщане назад,
кога студа скове ни,
а душата ни се скрие
зад небесните завеси.
Гледаме с ужас и ...
  18 
"За вида на летящите хора"
Изглеждат ни нематериални,
за разумът ни ирационални,
но при среща с тях душата ни бленува,
поне усещането за летене ...
  30 
два пътя се вият напред
скрити от гъста мъгла
часовник тиктака зловещо зад мен
кънти наблизо тънкият му глас
вече няма земя под краката ...
  12 
В очакване на пролетта,
която няма да настъпи никога,
с неискано добро,
постлало стъпки в зимно минало.
Звезда с проблеснала пета, ...
  45 
Кътчета красиви има много по света,
а пък всички искат да се върнат у дома.
Отново те да срещнат истинската топлина.
Че България безкрайно превъзхожда ги
по красота, а народът и доказан в безброй битки славни и велики с меч, нрав и чест! ...
  36 
Сонцето станува будилник,
а будилникот станува дреболија.
Твоето лице потсетува
на кругот од лебот.
Афродита, ...
  13 
ВРЕМЕ
До
време
е всичко,
а Времето ...
  49 
Разплаках се, а може би не трябва
и станах слаб – частица самота.
Живот ли е животът ни за хляба,
безсилно подчинил се на страха?
Сервилните царуват и събарят ...
  46 
Афродита,
правиш кантон од песни
и со допир ја подмладуваш перницата
да не носи брчки на темето.
Наметката од убави зборови ...
  10 
Аз обичам дъжда,
който тихо мокри листата.
Който тихо разказва в нощта
за нашето минало лято.
Аз обичам дъжда, ...
  113 
Погледнах
Погледнах нагоре
Към студеното сиво небе
През осиротели дървета
През всичко тъй мрачно ...
  27 
Чистите мисли пробуждат надеждата,
лесно по тайни пътеки повеждат те,
в мигове тежки на скрита заплаха,
меч ли надвисне над родната стряха!
Светлите мисли с крилати послания, ...
  69 
Ја градиш
куќата на желбите
многу високо
и така станува невидлива.
Правиш фигури од песок навечер ...
  11 
Семето на любовта във мен пося
и вечен лъч от нови светове във мене вдъхна,
и любовта помежду ни беше тя една,
макар тъй бързо и неусетно - като мъхче пръхна
накара ме да търся в себе си света, ...
  16 
Вълни пясъчната ивица заливат,
на тръгване ѝ подаряват раковини.
Чапли подир морската вода отлитат,
с остри клюнове догонват риби.
В небето буревестници се ширят, ...
  36 
Моите Българи
Вървя и гледам хората с тъга,
моите българи са навели глава.
Те бяха горди и смели някога,
сега са тъжни,с живота водят борба. ...
  90 
Камъкът - богохулен,
в гневен юмрук тежи...
Знаем добрите думи,
но лошата - ни държи!
Носим чували с тръни... ...
  61 
Кажи ми дали си се радвал?
Кажи ми дали си мечтател?
Кажи ми дали си получавал,
писмо без адрес и подател?
На него кажи ми какво бе написано? ...
  17 
На приятелката ми, която приемам като
Богоявленско знамение и на всички нейни
подгласнички, родени на 6-ти януари!
Дошла си ти на този грешен свят
като знамение Богоявленско. ...
  122  16 
Афродита,
секој ден се будиш
со прашањето
каде плови овој брод?
На долги стази ...
  18 
Не ме свърта в затвора,
наречен общ дом.
Пердета и щори злокобни,
полюшват бедра с апломб.
Антични, до крехкост чупливи - ...
  20 
Предложения
: ??:??