18 774 резултата
Мъничка планета.
дето все се връщам.
Носят ме нозете,
повеждат ме към къщи.
Ухание ме упоява, ...
  13 
МОЛИТВА ЗА ЗАВРЪЩАНЕ
Край недовършени строежи,
в ръждясалата арматура
се напластява безадеждна
прахта от есенната угар. ...
  80 
(На Шкумбата. Човекът който дарява усмивки)
В тези дни трудни, сиви, тежки,
когато всеки е навел своята глава.
да се опитаме да се държим човешки
и с усмивка да посрещнем ние деня. ...
  35 
Кристали от прелест магична валят
и снежно вълшебство танцува навън
във облачен плащ се е сгушил денят
сънуващ най-цветния пролетен сън.
На хълма притихнал съвсем на ръба ...
  24 
Нежно чисто искрено звучи
блясък в детските очи.
Там се вижда радостта и красотата
носеща детето в играта.
Като пойни птички чуруликащи в гората ...
  18 
От работа се връщам умърлушен,
едвам открехвам входната врата
и сядам на дивана изтърбушен
до мойта остаряла самота.
С нея сме си лика и прилика ...
  18 
Най-старото дърво на тази улица
не помни вече кой го посади.
За него няма свои, няма чужди,
а само преминаващи съдби.
Под сянката на кривите му клони ...
  48 
Къде си ти сега смели командирине,
да видиш твоите българи капитанине!
Те пак превиват и глава и снага,
не на своята нива а на господарина!
Къде си да видиш българската земя, ...
  48 
Къде изчезнаха мъжете,
Онези, със сърцето,
Които винаги ще ти помогнат,
Ще ти отстъпят и насочат.
С усмивка ведра ще те заговорят, ...
  48 
Свистят камшици. Жилещи, плющящи.
Нощта препуска. Кон е звездочел,
по пътя Mлечен вихрено поел,
сънят по клепките ми плахо дращи,
изписва йероглифи – позлатени, ...
  105 
Някога там далече, далече от родината,
двама българи деляха постеля една.
Другари бяха в радост и неволята,
големи българи тъжаха за родината!
Там далече останали зад Дунава, ...
  86 
Човекът ковач*
Часовете - стрелка по корпуса - бързи
Секундите бавни.
Човекът - ограничение бюрократично
забит в черно огледало. ...
  24 
Камък, по камък сбираш по пътя,
хвърлен небрежно. Като по пес.
Изворът чист на душата ти мътят.
Тъй беше вчера, така е и днес.
А ако нявга (дай, Боже!) да бъде, ...
  84 
НЕОЧАКВАН СНЯГ
Някой беше отчупил от хляба си
и оставил пред къщния праг
седем-осем измръзнали залъци –
тиха радост за брат – и за враг. ...
  76 
Какво ли носиш, когато си с празни ръце
Какво ли даваш като нямаш нищо
Като мълчиш говори твоето лице
С очи затворени какво ли виждаш
Какъв ще бъдеш днес напук на вчера ...
  79 
( на ВАЛ )
Отново той е с перото си в ръка,
реди с усмивка своите слова.
Раздава своята душа на хората,
а наградата му е думата Благодаря. ...
  63 
Аз не знам от кого са написани
правилата на тоя живот –
как да съмне, кога да се плисне
светлината през нощния борд,
нито колко да бъдат в неделите ...
  117  11 
Ето, идва есента.
Летят листа и падат,
Ухае на земя и сладост,
И е чудна тишина.
И нека не звучи обикновено, ...
  40 
Хайде разпнете ме! Знам, че съм грешник.
Хайде хвърлете по мене с пръстта.
Колко сте жалки, направо сте смешни,
грешник съм - да, но не лазя в калта.
Хайде де, вижте ме колко съм грешен. ...
  51 
В сто каруци пътува нанякъде болна, без сила,
тази зима. По пътя ѝ вятърът тихо квичи.
Пролетта коленцата под дрипите шарени свила,
под косите си цигански крие лъчисти очи.
Полумъртвите кранти каруците влачат, едва ли, ...
  150  14 
Проправя се към вечността път,
никой не е завинаги на Земята,
но не плача, че тъмен е светът,
с болката пречиства се душата!
Не плача, че туй ще стане и с мен, ...
  130 
Сега заспиваш пак отново уморен,
в борбата с болестта, приятелю мой.
Но в теб останала само Тя, Вярата,
твоята единствена добра приятелка.
Сега заспиваш и отново нея сънуваш, ...
  113 
Нощ е. Сън укрепващ отново пак не идва
Като сенки картини паметни изникват
Спомени напират, сърцето й се свива…
Болезнените мисли защо не притихват?
Очи затваря. В сън кошмарен се унася. ...
  57 
Стихотворанието получи втора награда
в конкурса на издателство "Лит Дизайн"–
"Забравеният език", който бе отчетен днес.
Когато от заника мървата стеле се леко
и рачи небото звездици да палне в нощта, ...
  199  24 
Мисля, мисля, мисля
постоянно скрита в моята глава.
Боли ме за вчера.
Страх ме е за утре.
И губя момента- сега. ...
  58 
Твърде късно е- да сбъркаш пътя.
Твърде млад си-да улучиш.
Прозрачна е Росата сутрин.
Бъбрива е-тъй вярва на тревата.
Ала е достатъчно, ...
  71 
Съм Този, който и ти бе
и сам съм с много,
под едно небе.
За да имам име,
нарекоха ме скромен, ...
  43 
Един ден ще се слеят светове,
души на мъртви с живи ще се срещнат,
и обичта една - без брегове
при шеста раса хора ще прилегне.
Време на мир, любов и красота. ...
  61 
Търся те, път към безкрая всевечен.
Търся те ден подир ден.
Чувствам те - в мен си, а тъй си далечен,
с утринен лъч озарен.
Линия, точка и светла посока ...
  35 
Епилог на една молитва
днес ще ви изкажа.
В сън красив, като да беше вчера,
гръм сърдит
раздра последната завеса. ...
  52 
Как много ръце
сътворяват съдби и желания!
Ръката на Слънцето стопля телата измръзнали.
Лъчите му щедро раздават -
не искат признание, ...
  117  10  24 
Къде си пленен?
Не идвай в ден.
Ела в мрака.
Нека тишина ни оглуши
Тогава, ...
  41 
Спрях да питам. Хаотично
покрай мен светът се срива.
Спрях да помня. Хипнотично
дъжд илюзии приспива.
Спрях да дишам. Систолично ...
  88 
Направи ме инструмент на своя мир,
ти Боже дай ми част от свойта сила
любов да сея в пътя си безспир
омраза и агресия дето има
И там където има тежка рана, ...
  48 
Дяволчетата почиват.
Дяволчетата ги няма.
Ала в рая е фалшиво.
Аз съм равновесно-няма.
Равновесието ми ме плаши. ...
  76 
Тихо в залеза прибираш слънцето ми безвъзвратно
плисваш ми в очите бризът с тъмнината.
Стъпки заличаваш някъде в мрака
бързам да се върна... нищото ме чака.
Плачат уморени лягат си надежди ...
  86 
Животът цъка. За сега не спира.
Колелото скърца, ала все още се върти.
Оназ с косата нейде там напира.
Незнайно кога и как ще налети.
Да бързаме да се обичаме! ...
  42 
Болният Поет
(на моя приятел Владислав Недялков)
Моля те, Господи, поета ти пази,
сега уви налегнала го е болестта.
От лоши хора и мисли ти го опази, ...
  109 
Рукна дъжд и във възлести корени
впримчи стария сринат сайвант.
Побеснели табуни от облаци
овършаха до корен ръжта.
Спотаи се селцето сред сенките ...
  126  10 
На леля ми
(на Гинка Миленова)
Моята леля добра вече я няма
и тъгата и мъката ми е голяма.
За нея остана ми само спомена, ...
  92 
Предложения
: ??:??