Философска

20,9 резултата

Загасваща тръпка

В мъглата на сивия ден
проблясва искрица надежда,
свенлив и несигурен плен
сърцето към порив повежда.
Разголени страсти сноват ...
18

До моето малко "аз"

Скъпо мое малко „аз“ –
малък си, но голям е животът, към който си призван.
Играй, малко момче; мечтай.
Живей и търси Истината.
Ще те лъжат хора, които ще желаят да се кланяш на идолите с тях. ...
35 1

Разписание на времето

Времето в мен непривично е спряло
на спирка “обич” и спирка “мечти”.
Загърбило горест, събрало се цяло
нов път в живота ми да възвести.
Душата – пречистена и преродена, ...
137 2 6

Пясък в обувките

Живея в сянката
на изгубено дете.
На морския бряг,
с лопатка в ръка,
греба от дните ...
87

Непреживяно

Непреживените животи,
несбъднатия грях.
Ненаписаните ноти,
и спомена за тях.
Непрошепнато ,, Обичам "! ...
102 1 1

Непокорна младост

Като пясък в часовник забързан
преминават и дни, и живот.
Равносметката в спомен завързан
чака своя последен кивот.
Уморените стъпки отекват ...
160 4 6

Покажат ли ти плевник, вратата намери

В далечно време имало жена,
която все на себе си разчитала.
Веднъж прекрасна рожба в пелена
на прага мъж оставил ѝ. Не питала
жената кой е сложил този дар ...
157 1 4

Борче срещу бетон

Имах нещо реално, безценно, красиво!
Гледка нарича се то и беше наблизо.
Ала някоя бетонна ръка ми завидя,
изкорени борчето и кръвта ми закипя!
Малко бетон ли гледам насреща? ...
76

Обет

Затрупва вече ежедневната умора
приглушения отблясък на мечтите.
Направих грешка и не бива втора,
чета на дъщерите ми в очите.
79

Мечта

На този ден само преди една година
планирах и мечтах чак за догодина,
разхождах се спокойно без маска на уста,
какъв ли ще бъде след година светът?
На работа и домакиня една година мина ...
89

Монолог на горския човек

Част от стихосбирката "Оправдание за съществуване", наградена с приза "Владимир Башев" за 2025 г.
Монолог на горския човек
Ще оставя за кратко живота, ще затворя очите -
под товара от скръб ще поискам почивка.
Умът ми нека да пусне всички думи невнятни ...
94

Една различна година

Отива си една много различна година.
Светът тя промени, маскира и срина.
Дойде желана, а затвори ни всички,
лиши ни от близост, скъса привички.
Заглъхнаха концертни зали, кина, театри, ...
110

Как си, приятел?

КАК СИ, ПРИЯТЕЛ
Как си, приятел? Пак чувствам във тебе тъга,
може би плаче от болка, ранена снага –
с нейните болки отдавна привикнахме май,
и че , уви, всичко има начало и край! ...
115 1

Не се кръстя (Здравей и Сбогом)

Здравей, предвечност необятна,
как твоите очи са тъжни!
Мълчиш – да, в спомените няма
една усмивка с обич пълна.
И сбогом, ти, душа надземна, ...
172 2

Зрелостта е божественост

Всичко наистина беше вчера,
всичко беше прекрасен миг!
Животът оказа се кратка екстра,
тъкмо дъх поемеш и вече си мит.
Все мислиш си, че има време, ...
135

Молитва към дъщеря ми

Знаех, че някога ще пиша за тебе,
но чаках да ме посети вдъхновение.
В първия миг, когато те видях като бебе,
изпитах силно чувство на преклонение
пред божественото, явило се пред мен - ...
105

Сив

Замръзвам в тъмно блато… спря ме котва
от двеста счупени мечти без смисъл.
Пленява мракът мойта мисъл
в продънена, ръждива лодка.
Каквото и да става – пак ще стане, ...
92

Свободни мисли

Свободно мисли се изливат на хартия,
отваря се душата, днес не спи.
Оставям се на истината своя,
потулила в утрото искри.
Заражда се в мен надежда, ...
162

Годините и ние

А някой казва, че сме същите!
Ооо, не! Не сме, приятелю, уви!
Годините отпечатъка свой
оставили са и то в нашите души!
И нека не гледаме бръчките, ...
121

Същата

Някога, някога, толкова някога, че питам се:
Аз ли съм това?
Макар че духът е същият и усмихвам се:
Колкото - толкова, каквото - такова!
Очите са същите, макар да виждат различно, ...
142

Ето ме

Ето ме, приятели, днес, тук и сега
вперила поглед към сините небеса.
Накъде съм се запътила от заранта
към новите ми 365 дни от моите лета.
За някои съм същата, за други съм дама, ...
176 2

Цветя и сълзи

С букет огромен, а душата свита,
тръпнеща "какво ще каже тя сега?"
Мечтата им с крила дали полита
щом логопеда рече "малката беда"?
Сълзите напират, душата трепери ...
161

Страданието пише вместо мен

Страданието пише вместо мен,
когато съм, но в думите не вярвам.
То спъва ме така на всеки ред,
че аз съм вече почеркът му страстен.
Поставих точка. ...
142 1

Забравени деца

Много мъдро остаряхме с година две, с любов с мечта
разтърсвахме земята с дръзкия си начин и силата от младостта!
Понякога изгубвахме контраста в ритъма от суета
друг път отказвахме да плащаме , на живота за греха!
А съдбата плахо ни нареждаше, що за грях е младостта ...
200 2

Лудият и Замъкът

Да, аз съм луд, прощавай лудостта ми –
мен цял живот кошмарен ме наричат,
разкъсващите сцени в паметта ми
как мразил съм! Но повече обичал…
Прощавай, че не съм изсечен в камък, ...
300 1 10

Една мечта

Красивата есен си отиде, дойде зимата,
през ноща над селцето пухкав сняг заваля.
Земята покри се отново с бялата черга,
цветната есен смени се с снежна белота!
Пак изненада всички снега сега, ...
252 1

Дистанциране

Дистанцирам се от тези без хъс за живот
чакащи нещо от някого, някъде, някога
немислещи вчера, днес, утре безактивност,
кланящи се чакалници на всеки и всякога.
Дистанцирам се от хора без воля, ...
174 1 2

Обедна почивка

-“Излизам да изпуша една цигара!”
Все пак съм в обедна почивка..
Компания ще ми прави мисъл стара,
За когато убих и двама ни с усмивка:
Ами ако всичко беше грешка? ...
199

Обобщение

Към края съм на жизнения път...
Към мен оферти не текат.
Нямам си и връзка лична.
Чакат вси да се капична.
Ала, аз съм здрав и прав. ...
187 4

Дращят въпроси душата ми

Борят се в мен разгневени въпроси,
дращят покоя в душата.
Те са пирони, забивани косо
на съвестта ни в снагата.
Слепи, безлични, неструващи думи ...
202

Беше вчера, нали?

Усещам полъха на брезичките,
топлите, слънчеви майски лъчи,
уханието на тревата и билките,
чувам смеха ви някъде встрани.
Толкоз сме млади, зелени, а зрели. ...
209 2 2

Тези прости неща

Харесвам простите неща!
Те са винаги ефикасни!
Харесвам именно тези неща
защото са винаги ясни!
И разбира се траят завинаги! ...
133 2

Кой написа този стих

Разкъсвам кръвоносните си съдове
и впивам зъби в своето сърце.
В казиното натрупах само дългове,
а то... животът е... но моят ли е? Не!
Не бих живял живот такъв, какъвто имам! ...
298 2 10

За още мъничко живот

Листа зелени и вода,
вода се стича от небето.
Аз зная, пак ще стане светло
след музиката на дъжда.
Последен гръм ще извести, ...
162 1 2

Моето куче Рекс

Величествен, респектиращо красив,
любвеобилен, скоклив и игрив,
помнещ доброто, надушващ злото,
приятел най-добър до леглото.
Ключ за душата има вграден, ...
156 1

„Наопаки”

Нормалното приехме го за лудост,
лудостта – за „новото нормално”,
нежността сменихме я със грубост,
пошлото нарекохме гениално…
Изкуството превърна се в изкуствено ...
143