20 638 резултата
Сътвори ме такава - непорочна, загадъчна,
всеотдайна, да вярвам в кармичното чудо.
Разпилей с ветровете аромат във косите ми
и вплети маргаритки за момичето лудо.
Обгърни ме в прегръдката на нощ теменужена, ...
  48 
НАДЕЖДАТА
Надеждата от мене все си тръгва –
измъчена, но честна и добра,
а аз като удавница за сламка
за светлата й дреха се държа! ...
  27 
Без теб е мрак.
Без теб не съм цяла.
Аз съм половин парче от лист хартия.
Разтичащ се течен парафин.
На масата има само студени следи. ...
  16 
През хиляди гари надуваше свирката влакът,
с възторга на птица размахал железни крила.
Потропваха релсите, жили опънали в мрака,
а вятър игриво кроеше от дим хвърчила.
Намигаха хетерохромни семафори хитро – ...
  75 
Хладни тръпки ме побиват,
а луната – хвърлен зар.
Миза е душата жива.
Комарджия ти си стар,
знаем се от вечност цяла, ...
  64 
Учудвам се и настойчиво търся
причината това писмо да пишеш
до този, сгъпкал теб с обувки мръсни,
отнел ти право изгрев нов да видиш.
Блатистата виновност на човека, ...
  177  11 
Пазя ги.
Не с имена по диагнози.
А с очи, които ме гледаха
с вяра.
С мълчание. ...
  181  12 
Минах през прага на много резета горчиви.
Знам, че залостен е някъде моят късмет.
Липсвам на себе си, даже когато съм жива,
но не продадох живота за купчина смет.
Спънах се в тежкия въздух, притиснал човека, ...
  223  20 
Борба е тоз' живот момче
и гледай първи да му налетиш.
Пасуваш ли началните ръце,
ти става трудно да го укротиш.
Трудности, които срещнеш, смело, ...
  59 
Изплашено ято
изгуби се в мрака,
на декемврийския
ден.
И само една сврака ...
  77 
Нека погледнем в тези зелени очи
Нека погалим с поезии, този който мълчи
има ли милост в свят без покой
има ли покой в свят без милост
има и зъл мост- ръка на "безгрешник" в застой ...
  44 
„В началото бе словото”… В началото
основата е важна за прогнозата.
Да прогресира всякое стъпало
измислили са мъдрите условията
и на света са дали правилата… ...
  105 
Така минават дните ми безцелни,
спокойни, тихи и безгрижни,
от спомените неразделни
и с графиците неподвижни.
Обличам новите си дрехи, ...
  34 
Стоя на брега, край безкрайното синьо,
присвила очи гледам морските пръски,
дето мокрят деня с цвят на златно мастило
и умират за миг. И за миг пак възкръсват.
Няма вятър край Влас. Тук морето е стъклено. ...
  235  11  14 
Колчем те огорчат, не тъжи.
Тежки слова не изричай.
Някога да чуеш и лъжи.
Недей да мразиш, а обичай.
И в най-безпределната неволя ...
  85 
Аз, може би, не съм поет,
а просто някой, който чувства.
И в моя свят — така обзет
от думи, рими и изкуства.
Аз търся смисъл и покой, ...
  112 
Когато отляво в гърдите е вледенено,
ранено, сърцето не може да бъде спасено.
Усмивка привидна в зениците бавно замира,
а ирисът сякаш в звездна пътека се взира.
Надежда прокрадва се плахо, огрява лицето. ...
  131 
Ако от нещо патя цял живот
това е от главата ми – корава.
И при потребност над съм или под
злобарите. Родена съм такава.
Каквото четох, четох. Наизуст ...
  116 
Април се сви в дъждовната си риза,
по бузите му - капчици тъга.
Окапал цвят се вятърът разниза,
а всяка капка шепне му скръбта.
Не търси той утеха, нито прошка, ...
  123 
Бързи потоци се плискат устремено,
малки капчици встрани се пръскат ситно.
Стихията се носи настървено
и понася със себе си всичко ненаситно.
Вълните, пухкави и бели, ...
  65 
Кръгла маса – дървена, стара,
за живот егоистичен тя натяква.
Без начало, без край – все така,
сирени без глас и сянка на врана в мъгла.
Сърца – от камък, очи– в плам, ...
  86 
Срещите - съдби човешки
вече не броя,
някои щастливи, други - с грешки,
от таланта си не се боя!
Да виждам право във душите, ...
  90 
В предела
Понявга впримчен си в предела –
прикътваш само две сълзи.
Печал душата е обзела.
Едва пристъпяш, но пълзиш. ...
  90 
,,От живота не ще се измъкнеш жив!"
Но в него бъди приветлив, справедлив,
с лъчезарна усмивка раздавай доброта -
те отварят и железните врата!
Чаканата пролет най - после пукна ...
  114 
Аз мога всичко и не мога нищо,
на екс отрови пия и накрак.
В пустиня денем паля си огнище
преброждам гола замъци от сняг.
Към лудостта си се отнасям с почит, ...
  148 
Аз всеки ден литвам
в световната вис.
Умирам по малко,
но съм оптимист...
Че мога да дишам. ...
  98 
Не Бог е над тебе, не демон те спира,
добротата живее, където душата намира.
Не в храм от камъни, не в чужди слова,
а в ръката ти топла и в чиста следа.
Не търси във небето спасение ново, ...
  59 
Напоследък не ме бива,
в обяснения на "онзи" език!
Станала съм свидлива.,
очаква те ярост в плик..
"Пишиии", шепне листът, ...
  83 
Поне да пиех – ясно би било защо се
към тези песни стари връщам. И болят.
След сивкав ден – едва от болката износен,
от тези нежни звуци си създавам свят.
Поне да пеех – ясно би било какви са, ...
  119 
Полъхна копринен ветрец като стон
през ефирния хаос на цъфнали клони.
Две цветчета поеха към своя поклон -
танц тих, неизбежен, в небесни закони.
Бяха бèли петна сред зеления свят, ...
  127 
Израснах по напечените камъни.
Балканът зиме беше снеговит.
Привикнала на ѝмане и нямане,
издънка на почти изчезнал вид.
И сбирахме звездите – едри кестени, ...
  104 
Параноята ли те застигна?
Към мярка крайна ли посегна?
Глава така и не надигна –
май животът ти дотегна…
Към нищото ръка протегна – ...
  100 
И с крантата си, и без нея
едва, но оцелява дон Кихот
и рицарски обича до живот,
дори когато му се смеят.
Със Санчо, или вечно сам е, ...
  82 
С кристални мрежи вятърът оплете
съня на влюбени и пеперуди.
И каца мисълта ми пъстрокрила
на бузата ти — и те буди.
Полита, като нежен цвят, ...
  97 
Какво да излея от себе си се чудя?!
Дали за истината или за заблуди?
Иска ми се да вървя напред…
Но мъгла и тъма е навред…
Е, добре реших! ...
  93 
Тя се приближи безшумно
дори елените не я чуха.
Сова и нощни ястреби я наблюдаваха,
анализираха я.
Тя дойде обвита в бяла роба — ...
  111 
Кръстът тежал е, а стъпките ставали трудни.
Капките кръв очертавали стръмна пътека.
А над земята ни, като жалейка събудена,
тъжният облак е ронел сълзици полека.
Носиш ли в себе си истинска обич сърдечна? ...
  213  13 
Баба ми седеше в тъмнината над мен,
нежните ѝ ръце галеха малката ми глава,
пръстите ѝ събираха крехката ми коса —
и с грижа изплитаха две плитки.
Устните ѝ, меки като прошепната песен, ...
  104 
Щастлива се сънувах, колко хубаво!
С ухание на здравец, на любов.
О, Боже, сътворил от Рая чудото -
най-истинско, наречено живот!
Щастлива се сънувах, колко хубаво! ...
  131 
На Отца ми
Ти Господи, умря заради хората, заради нази
разпънаха те на кръст, но Ти възкръсна, оживя!
От тях дойде и "Осанна"и "Разпни го" туй преживя,
и кой от учениците ти думите пред Теб спази. ...
  180 
Предложения
: ??:??