20 144 резултата
Ден и нощ се тревожи поетът.
В този свят се развъждат лаѝци,
стихоблудстващи със клишета,
и с мераци да са критици...
Не, че вечно надигал поглед ...
  25 
Луната сияйна е добротворна магия.
От малка се питам, защо да го крия –
къде закачена е, ключето къде е,
та там на небето свети и грее?
Кой я кръгла чертае и кой я смалява? ...
  37 
Аз мисля си, че думите сами
намират своя път към редовете:
римуван дъжд през строфите ръми
и нежно напоява малко цвете...
Понякога са думите мираж, ...
  38 
Абсолютен късмет се оказа,
че във този живот съм жив.
Мене Господ или ме пази,
или съм роден щастлив...
И от време на време мисля - ...
  29 
В младите години пил и любил,
пръскал съм парите за разкош.
Вече свежестта си позагубил
си оставам същия сархош.
Със жена, деца на рамо ...
  13 
Залязват години и в пространството чезнат.
Мигом пробягват към тайната вечност.
По пътя към нея, безкрайната бездна,
добротата е истина, свят и човечност.
Смисъл таи доброто сърце, ...
  166  16 
- Красива си – погали ме морето.
Рапанът като с рупор го повтори.
Но чух до мен как смее се хлапето,
което пясък пръскаше в простора:
- Та ти си стара като мойта баба, ...
  93 
Човекът мисли се за многопътен,
с усещане за - властелин на времето.
Живее, сякаш е безсмъртен,
но търси Бог, без вяра в тленното...
И след годините - обиколѝл несретен, ...
  45 
Нощес ще паднат всичките ми седем,
до най-високото, последното небе.
Додето ангели в очите гледам,
животът земен той за мен не бе.
Нощес звездите тихо ще мъждукат ...
  46 
Още тихия шепот в безлунните нощи ще помним –
отпечатък един на душите ни грешни и луди,
дето в тъмните доби върлуват отдавна бездомни,
непознати за себе си, в чужди посоки се губим…
И навярно сме сенки по пясъка бял на безкрая, ...
  54 
Към теб - неродения мой син,
в чиито очи исках да виждам себе си,
аз имам грях, от Бог непростим -
да си един от многото мои белези.
И понеже не можеш да ми отвърнеш ...
  66 
В един безпаметен кадрил,
прегръщам юдите край мене.
Броил е който е броил,
до трийсет. Сребърник безценен.
Коя съм вече и не знам, ...
  85 
Недей, не казвай, че така е редно!
Дългът не бъркай с обич – въжен клуп.
Сред прашните химери в крайна бедност
умират и мечтите ни. Накуп.
Недей, не казвай, че така се прави! ...
  41 
Реката на живота ни влече
към брегове далечни ни отвежда
забравата след нас ще потече
от дните, нявга чакани с надежда.
Аз търся пристан на незнаен бряг ...
  82 
Адска жега
Слънцето лятно пече ли пече
и няма тъмни облаци на небето.
Горещо лятото е за голям и за дете
а хората жънат житото в полето. ...
  54 
Имам безброй причини да се обърна
с благодарност към вас, любови.
Аз изобщо не ви се сърдя,
че ме обичахте наготово!
Кой не би оздравял - от болен, ...
  59 
Сценария не зная кой е писал
и колко са солта му и пиперът.
Събитията носят тайнствен смисъл,
на мен остава ми да го намеря.
Уроците трънливи да науча ...
  119  10 
Стари влъхви опърпани дните горещите,
в пепелищата ровят, миришат на смърт и на дим,
а очите в им празни раздели са срещите,
след които не знаем дори накъде да вървим.
Те в душите отглеждат пожари и гарвани, ...
  85 
Как си днес, лудо момиче,
годините вече тежат ли?
Къде ли е волното птиче,
криле му още кръжат ли?
Лудо момиче, кажи ми, ...
  97 
Всичко, което има смисъл,
е крехко и тленно
като нежно листо -
ще падне от вятър,
от студ ще замръзне, ...
  43 
Пакет с условности и правила -
кои неписани, кои ясно очертани.
Предан на тълпата, следваш ловко
и с тържественост се съгласяваш.
Без въпроси, без капка ропот. ...
  39 
Тази моя надежда отде черпи своите сили?
С нея все сме бездомни и тъжни. Подвили нозе,
покрай чужди трапези. Посрещат ни уж сме им мили,
ала колкото даде, дваж толкова всеки ни взе.
Тази моята вяра все някак намира причина, ...
  71 
Не лишавайте смъртта от смисъл.
Здравей, верна Приятелко,
подай ми ръка,
мъдра е твоята истина,
на спомена крехък, Създателко. ...
  34 
Селянин и селяндур
Те от малки израснали на село,
отгледани с обич и трудово дело.
Играли заедно по полята и нивята,
мечтали, заедно пораснали децата. ...
  56 
Приютявах минутите бавно
между двете си длани в нощта,
че се борех за точка отправна
и Вселени пребродих пеша…
Но към тебе аз мост не намерих ...
  103 
Не спя отдавна вече. И не искам,
за мен не съществува сбъднат сън,
обличам таралежовата ризка.
Душата вътре, а бодлите – вън.
Бодлите ли? С лице са, а и с име, ...
  113 
Закърпих я, макар надве-натри,
отново усмирителната риза,
една звезда усмивка ми хариза
светулки се заклеха, че дори
да сбъркам в лудостта си своя път, ...
  120 
Като сълзица чиста, нежен блян,
красива беше тя – едно момиче…
И под покров от девствения свян
горещата ѝ прелест там занича.
Разресваше той нейните коси ...
  105 
Всички за Твоята любов говорят
и за това как всички ги обичаш и им прощаваш,
докато някои дори и спорят –
казват, че само страдания им предоставяш.
Опитвах се с години да заслужа Твоята любов, ...
  91 
/на Тихчо/
Ден след ден. Година след година...
Единайсет се изнизаха в тъга,
без твоята усмивка, рожбо мила,
без думите ти палещи слънца. ...
  106 
Горещо пладне. Дъх не стига,
дори часовниците спят.
Поредно бягство. Стара книга,
светът навън – не моят свят.
И телевизор каканиже, ...
  83 
По океанската шир безбрежна,
в нощ мразовита и снежна,
Титаник - пръв сред първите и един,
срещна Айсберг - леден исполин.
Срещата им е случайна, ...
  57 
Понякога това е твоето наследство --
засукан, хитър котарак;
в житейското си поприще нелесно,
стоиш на бурето с барут,
преметнал крак връз крак. ...
  86 
Слагам предупреждение, защото засягам чувствителни теми (изнасилване и самонараняване).
Щипя, драскам, удрям,
само и само да залича спомена за ръцете ти от тялото ми.
Скубя, удрям и гърча се,
думите ти завинаги гравирани са в ума ми. ...
  116 
Дъждът е плач от болка на Земята,
задъхана от подлост и разврат.
Той иска да пречисти свободата
и да измие тягостния свят.
Да прекоси полята и горите. ...
  58 
Света въртят към гибелта, онази, същата,
която луд предсказал. Беден и низвергнат.
Човекът мисли колко скъпа му е къщата
и колко индулгенции ще го зачеркнат,
от списъка зловещ на цял живот грешилите, ...
  63 
Невидима е прошката на Господ -
към онзи, който моли за пощада,
навел се да изкрѝви всяка кост
с поклон и кръст пред ужаса на ада...
Притихнал във покоя на умората, ...
  64 
Ти не знаеш какво ще последва за теб.
Не вбесявай добрият човек!
Той доверчив е и мек и наивен
но избухва във пламък за миг
Той е добър, но и сам той не знае ...
  67 
В забравата на летния пейзаж
едно сърце пулсира неуморно.
То вярва в посребрения мираж
и търси бъдещето плодотворно.
Не чака да превзема светове ...
  64 
Улици прашни от мрак натежали,
зад тишината въздишки,
среща на залези зад хоризонта,
низ от копринени нишки.
Гонят се облаци, носещи мълнии, ...
  98 
Предложения
: ??:??