15878 резултата
Червата ми къркорят
дали са гладни?
Ами говорят си затуй,
че тъй отдавна не са си
получавали заплата ...
  10 
В новините прочетох:
човек полетял от балкона.
В небитието
потърсил покой...
Вместо лъч в небосклона, ...
 
Аз не питам защо.
Търся своето как.
И събличам въпроса до голо.
Че при нас е дошло
време с вирусен знак, ...
  58  12 
Загубих себе си сред бури,
облаци от прах и дим.
Сред човешка глупост и заблуди,
съм заключен в лампа джин.
И търся себе си сред пясъци. ...
 
Припомних си онази топла искреност,
с която баба слагаше трапезата:
- Помогна Бог да свършим що намислихме
сега да хапнем и каквото ни е дал.
Василе, ти кажи сега молитвата, ...
  55  13 
Ще си татуирам бялото на окото...
За да не виждам вече помията...
Ще си сложа розовите очила
и ще забравя грознотата...
След всичко ще бъде ...
  18 
След шумна, луда веселба,
заринат в чаши и бутилки,
обвзе ме чувство на тъга.
В главата както и преди,
отново хаос и мътилка... ...
  16 
Когато всичко свърши,
ще съм друга.
Тъй пророкуват първите
и мъдрите писатели.
Дано са прави. ...
  11 
Животът бил ценен,
но все пак е премерен.
Уж Раят бил на Земята,
но виждам как Адът ни се изсипва
над главата. ...
  21 
Лежа върху килим – трева зелена,
над мен се шири сводът син небесен.
Душата от блаженство озарена,
в простора зазвуча омайна песен..
Поглъщам свежестта на утро ранно ...
  14 
Здравей, мое утро!
Родено
на безкрайния свят в кръговрата,
от черната паст на нощта
и пурпурния плам на зората. ...
 
И станало е тихо, като в храм,
неверни Тома първи си отиде.
По пътя, към неверието, сам,
нарамил злоба, присмех и обида.
Небето заздравяло - не кърви, ...
  68  15 
Сълзите ми? Не плача вече.
До мене не заспива тази мъка.
Преди поне болезнено ми пречеше.
Сега съм просто самота във плът.
Не зная колко утрини ще имам. ...
  32 
Белият шум е упойка, която приспива.
Сипва я в чаша денят ни, от сажди по-чер.
Пием, разбрали до днес че сме били щастливи.
Споменът плаче след този жесток мародер.
Който заспал е, не знае смъртта че е близко. ...
  143  24 
Погледнах високо
в очите на Слънцето!
Видях бледосиня сълза.
Заплакало то...
За децата си съмнало. ...
  75  14 
Светът ми по размери е със точност
до няколко невидими микрона.
Вселената познава ме задочно -
наричал я по женските корони.
А иначе, Луната и звездите ...
  44 
Тая сутрин пак се появи.
Бях забравила за нея -
нямаше дори вода в паницата.
Стреснах се, какво се промени,
втренчено ме гледа със очици, ...
  16 
Сякаш във мен пролетта се събужда!
Дали съм на някого нужна!!!
Дали съм потребна!?
А как искам да съм вълшебна…
Сякаш във мен звездица блещука. ...
 
Във девствен лес, накрая на света,
открих пътека тайна към небето.
'Почакай, това е само суета...‘
'Не бързай! Спри!‘ – ми шепнеше сърцето.
Следи човешки зърнах в този час, ...
  17 
И дори да прекърша безсилно перото,
пак ще търсят словата през бурите път.
Мойта бяла надежда ще вярва в доброто,
и с камбани ще буди заспалия свят.
И дори да превърна душата си в камък, ...
  49 
Падащи звезди...
Ти помниш ли нощта на Звездопада
с прозрачната среднощна мараня́?...
В душите ни страстта, тогава млада,
от чудото небесно онемя́... ...
  18 
Хоризонта аз и нощта...
... Пак късна вечер вееше небрежно
с дъха на поривисти ветрове,
аз гледах хоризонта как изчезва,
и нощ отмъква всички брегове... ...
  21 
Аз летя високо в небесата
въздухът свисти покрай ушите.
Тялото ми плува в синевата,
всички пътища са ми открити.
Нейде там далече долу в мрака ...
  12 
‘Каква е истината?‘ – питах аз водата.
‘Ами каква е. Течна, бистра и сребриста.‘
Попитах после светлината: ‘Kаква е истината?‘
‘Ами блестяща, светла и лъчиста.‘
‘Каква е истината?‘ – питах мрака. ...
  18 
Прибирам се.
Прозорецът беше отворен.
Няма червено вино.
Беше свършило отдавна.
Не искам да купувам повече. ...
  14 
Избягах, мой дом.
Избягах от спомена за стъпките на баща ми,
от високия смях на майка ми,
от спомени за тънки свещици,
свърши се, мой дом. ...
 
Хей, приятел! Опри се на моето рамо!
Виж, дъга ще сваля - да ни топли по път.
Знам, че майка не съм. В сън простенеш ли: Мамо!
Ще съм просто жената от земната твърд.
Дай ръка, виж гореща е моята, пáри, ...
  76  10 
Все повече мечтая да ме няма.
Да се загубя във води, безотговорни,
в които няма как да се надявам,
на помощ от спасителните кораби.
Все повече приличам на безсмислие, ...
  54 
Всичко ужким е същото,
само дето не мога
да протегна ръка,
да го пипна.
Да усетя със ноздри ...
  14 
Трудни дни. Като камъни - сиви и тежки,
който беше нормален, отдавна е луд.
А поети - на Бога любимите грешки,
пак подпират небето. Сизифовски труд.
И изгарят душите им - факли човешки, ...
  166  22 
***
Заслушай се в шепота на вятъра.
Ще чуеш музиката на цигулки.
Тъгата е емоция пречистваща -
да блеснат радостни гъдулки.
Загледай се в шедьовъра на бурята. ...
  90  15 
Къде е щастието - в детските очи
пред коледния блясък на елхата.
Какво е красотата – слънчеви лъчи,
обвили утрото с воал от злато.
Какво е красотата – нежна светлина ...
  23 
Аз помня:
Картинката със бял гълъб в буквара,
приятелите верни от съседна къща.
Как с радост у дома се връщам.
На мама хрупкавите банички с извара, ...
  29 
Намразих всички понеделници накуп.
(защото в понеделник изтрезнявам)
Лъжите на неделята са клуп,
ни много стегнат, нито много хлабав.
Намразих всички понеделници накуп. ...
  83  13 
  67 
Нежна кожа, дъх на роза,
Любовни ласки под звездите,
момент блаженство в свят от проза...
С вихъра на времето се сляха
И в миналото отлетяха. ...
  23 
Отскоро се научих да забравям.
За мигове си някакви. Безвремие.
И спрях да те сънувам и гадая.
Не търся и за болки, опрощение...
Защото ти си толкова във мене, ...
  88 
Кажи ми още ли се взираш
в далечните контури на звездите?
И пак ли красота намираш
Във клончетата крехки на брезите?
Намери ли красивата принцеса, ...
  14 
Тежи над мене,
Оловно сиво-синьото небе..
И самотата,
По-самотна е от вчера..
Вали ме дъжд, ...
  26 
Купих си супа на прах.
Казват, че много е вкусна.
Дали е така, не разбрах.
По пътя, не знам как, я изпуснах.
Купих си готина връзка, ...
  78 
Предложения
: ??:??