Възрастни хора на село-отрудени.
Вързоп с най-новите дрехи в скрина и... малко пари:
„За да не сме ви в тежест накрая.”
Деца- разпилени далече.
А вместо чаша вода-омразни летища, скрити сълзи и
„Бог да ви пази!”
И внуци-говорещи развалено на български.
А ние в средата.Изпреварвани вече от времето.
Озъртайки-чакащи:
Тревожно звънене преди да се съмне...
Закъснелия полет в салона „Пристигащи”...
И Скайпа в неделя - да чуем и видим Надеждата...
© Събчо Събев Всички права запазени