milkokanchev62 (Милко Кънчев)
27 286
12.10.2014 г., 11:41 ч.

,,,,, 

  Поезия
1330 0 6

                                       В дланите на Времето

                                       умира

                                       всичко,

                                       що имаш днеска ти.

 

                                       Само споменът

                                       при теб се спира,

                                       преди и той

                                       да отлети.

 

                                       Затова

                                       недей да бъдеш

                                       сприхав,

                                       величав... и зъл.

                                       Живей

                                       и отиди си тихо,

                                       в Любовта,

                                       с която си дошъл.

 

                                       Само в Нея

                                       остава 

                                       малък щрих от тебе

                                       Само в Нея

                                       Само в Нея

 

© Милко Кънчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Каквото и да кажа ще е излишно пред такъв силен стих. Замислих се! Поздравления и благодаря!
  • Тук... ще си помълча...
    Поздрави, Приятелю!!
  • Да..., само в Нея остава малък щрих...
    Много ми хареса!
  • Харесах!
  • Рядко хубав стих, Милко! Наистина само в любовта нещо от нас оцелява.
    Добре си го казал - остава малък щрих, недокоснат от феномена, наречен
    портретът на Дориан Грей. А "в дланите на времето умира всичко...само споменът се спира преди и той да отлети..."

    Поздравление за чудесната поезия, която заслужава най-висока оценка!
  • Добър ден, Милко!Първо прочетох твоя коментар за моята творба и ето
    сега пиша моя.Радвам се, че вече се познаваме!
    Пресъздал си крато, ясно и най-вече истински житейския ни път.
    Друго повече няма какво да допълня. След спомена, който безвъзвратно изчезва след нас, тук на земята не остава нищо.Любовта, тя е вътре в нас и затова с нея идваме и нея си тръгваме, за да
    продължим към непознатото или старото познато.Ние живеем с тази вяра, но само Бог знае това.Длъжни сме докато сме на земята да вършим
    добро.Тази тема е безконечна, но твоето стихотворение казва всичко.
    Поздравявам те за него-допадна ми! Приятен ден!
Предложения
: ??:??