12.10.2014 г., 11:41

,,,,,

1.8K 0 6

                                       В дланите на Времето

                                       умира

                                       всичко,

                                       що имаш днеска ти.

 

                                       Само споменът

                                       при теб се спира,

                                       преди и той

                                       да отлети.

 

                                       Затова

                                       недей да бъдеш

                                       сприхав,

                                       величав... и зъл.

                                       Живей

                                       и отиди си тихо,

                                       в Любовта,

                                       с която си дошъл.

 

                                       Само в Нея

                                       остава 

                                       малък щрих от тебе

                                       Само в Нея

                                       Само в Нея

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милко Кънчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Каквото и да кажа ще е излишно пред такъв силен стих. Замислих се! Поздравления и благодаря!
  • Тук... ще си помълча...
    Поздрави, Приятелю!!
  • Да..., само в Нея остава малък щрих...
    Много ми хареса!
  • Харесах!
  • Рядко хубав стих, Милко! Наистина само в любовта нещо от нас оцелява.
    Добре си го казал - остава малък щрих, недокоснат от феномена, наречен
    портретът на Дориан Грей. А "в дланите на времето умира всичко...само споменът се спира преди и той да отлети..."

    Поздравление за чудесната поезия, която заслужава най-висока оценка!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...