Oct 12, 2014, 11:41 AM

,,,,,

  Poetry
1.8K 0 6

                                       В дланите на Времето

                                       умира

                                       всичко,

                                       що имаш днеска ти.

 

                                       Само споменът

                                       при теб се спира,

                                       преди и той

                                       да отлети.

 

                                       Затова

                                       недей да бъдеш

                                       сприхав,

                                       величав... и зъл.

                                       Живей

                                       и отиди си тихо,

                                       в Любовта,

                                       с която си дошъл.

 

                                       Само в Нея

                                       остава 

                                       малък щрих от тебе

                                       Само в Нея

                                       Само в Нея

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милко Кънчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Каквото и да кажа ще е излишно пред такъв силен стих. Замислих се! Поздравления и благодаря!
  • Тук... ще си помълча...
    Поздрави, Приятелю!!
  • Да..., само в Нея остава малък щрих...
    Много ми хареса!
  • Харесах!
  • Рядко хубав стих, Милко! Наистина само в любовта нещо от нас оцелява.
    Добре си го казал - остава малък щрих, недокоснат от феномена, наречен
    портретът на Дориан Грей. А "в дланите на времето умира всичко...само споменът се спира преди и той да отлети..."

    Поздравление за чудесната поезия, която заслужава най-висока оценка!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...