9.07.2011 г., 20:14

* * *

679 0 0

Защо сълзите текат, като няма да върнат времето назад?

Защо болката пулсира вътре в мен, а нищо не ме боли?

Защо мисля само как да избягам от този свят,

като случващото се сега не може да се промени?

Защо като изляза навън, един добър приятел не мога да срещна?

Защо си мечтая за живот като в някоя хубава книга,

като знам, че реалността е толкова жестока?

Защо всеки, който се прави на приятел, иска само да ти навреди?

Защо е въпросът, защо, като като нищо в него няма да се промени,

нито голямо наследство ще получи.

Защо обиди за себе си чуваш от тяхната уста

и продължаваш да им бъдеш приятел?

Защо гледат другите да обиждат, а не виждат себе си?

Защо си мислят, че са най-перфектни, като няма такъв човек?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мими --------- Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...