* * *

Направих стъпка - плаха и невинна,

към теб и твоята душа,

ръце протегнах да те стигна,

да взема малко светлина.

Дъждът изсипа се в лицето ми

и мокра бях пред погледа ти топъл -

дочух сърдечния ти вопъл 

и с него затанцувах безпардонно.

И пуснах чувството бездомно,

да тръгне пак по пътища отъпкани.

А ти го гони, плаши и ранява,

на тясно го притиска и забравя.

Сега е то дете на вятъра 

и може би забравя за приятеля.

И може би е чуждо за гласа ти

и може би далече е от мене.

Ръце протегна да ме хванеш,

забравил стария си нрав,

но аз отдръпнах се свенливо,

макар че още с тебе бях.

И отливът дойде така неканен,

изплъзнах се от теб като вълна,

покрих те с бялата си пяна, 

а после те издърпах от брега.

Сега си сам и носен от мечтата

 на гребена ми  да стоиш, 

но знай, жената и вълнàта

не може ти да укротиш.