liusito (Людмила Стоянова)

Кое е по-страшно?

Всяка секунда с теб заспиваше под клепачите на времето.
И докато сърцето ми се пробуждаше - разумът ти заспиваше...
Гледаше постоянно към светлината и я гасеше.
Искаше мрак!
Любовта не можа да преплува морето от сълзи. ...

liusito

Поезия » Бели стихове

2016-08-15T17:33:09+03:00 1.2K 4

Дифузия в рими

Границите падат,
рамките са в умовете.
Шареният свят мост към космоса изплете.
Радио вълни, лазерни лъчи, кабели и жици,
лайкове стотици. ...

liusito

Поезия » Философска

2015-10-31T00:27:15+02:00 1K 1

Следа

На пейката боята е студена...
Ръцете ми са сламки от коприна.
Докосват пъпката червена -
листенце нежност в цветна зима.
Ухае на сълзи тревата, ...

liusito

Поезия » Философска

2015-03-12T15:33:45+02:00 843

Очакване

Светят смарагди в короната на живота -
листа потрепват от вълнение.
Вятърът е нежен, светлината ги мами.
Разцъфват усмивки,
а всяка дъждовна капка ...

liusito

Поезия » Бели стихове

2015-03-08T16:16:20+02:00 1.1K

Време

Намачкано време -
кърпичка за бършене на история.
Попило сълзите на мнозина
изтрило грима на суетата.
Спи в джоба ми и сънува... ...

liusito

Поезия » Философска

2015-02-18T09:05:58+02:00 898 6

Не помниш ли?

В зениците на суетата,
лежи ранена гордостта
и с кръв рисува празнотата
родена в пулса на греха.
Красива ,алчна, безчовечна, ...

liusito

Поезия » Философска

2015-02-09T12:41:08+02:00 1K 1

Родени сме

Родена съм вовеки да обичам.
Да бъда част от звездната дъга.
След вятъра чудак да тичам
и дърпайки крилата му с ръка,
отново да го връщам във горите, ...

liusito

Поезия » Философска

2014-12-23T07:52:49+02:00 943

* * *

Няма време
Няма време за преструвки,
за дълго ухажване и плахи целувки.
Животът е въглен и тлее,
душата безлична копнее. ...

liusito

Поезия

2014-07-12T22:56:10+03:00 816

Приличаш ми

Приличаш ми
Приличаш ми на сбъднат сън,
на нечия надежда във душата,
на блъскащия вятър вън,
на огън парещ сетивата. ...

liusito

Поезия » Философска

2014-06-25T21:28:27+03:00 881

Щурецът

Цигулка малка на щурче
настъпих неусетно
и чух гласа ù как реве
под необятното небе.
Щурецът беше сам - ...

liusito

Поезия » Философска

2012-03-23T20:00:12+02:00 844

Безвремие

Порочни минути,
прикрити в пазвата на
скучния делник.
Пестеливи думи -
крещят за още безвремие. ...

liusito

Поезия » Бели стихове

2012-03-06T11:20:16+02:00 1.2K

Пътник

Релси звънят в покоя на съня ми.
Колелата се движат бясно,
но аз не мога да излезна от релсите.
Не мога да спра на спирката със
златното фонтанче. ...

liusito

Поезия » Бели стихове

2012-03-04T12:56:50+02:00 943 1

Още има слънца

Пътника забрави за своя път,
реката излезе от коритото си свято...
Птиците отлетяха сами - ятото го нямаше.
Очите не виждаха, въпреки че гледаха...
Истината беше заровена дълбоко... ...

liusito

Поезия

2012-03-03T11:03:55+02:00 953 1

,, Пази ги!"

През празниците топли и човешки,
когато всеки сгушил се е в своя дом,
аз вдигам веждите си тежки
и изпод всички наши грешки - търся твоя брод.
И образът ти светъл ме спохожда, ...

liusito

Поезия » Друга

2012-02-21T13:43:33+02:00 827

Спасение

В златна кула злото заключи едно дете.
То порасна като цвете, но не виждаше широкото небе.
В ден, когато времето летеше,
в миг на слабост във света.
През прозорците от сълзи ...

liusito

Поезия » Бели стихове

2012-02-19T20:09:56+02:00 931

Кошмар

Утрото ме завари неподготвена.
Забравих да дръпна щорите за него.
Напразно то вика зад прозореца ми.
Някой захлопа по вратата.
Бях заета - сънувах…. ...

liusito

Поезия » Бели стихове

2012-02-16T16:40:59+02:00 1.1K 2

Кристално

Смразяващата нежност на приливи и отливи,
безмълвна белота в душата..
Светът крещи затворен зад прозорците на времето.
Някой хвърли камък и ги счупи.
Влезна от онзи приятен студ, ...

liusito

Поезия » Бели стихове

2012-02-15T23:28:53+02:00 1.7K

Сказуемото липсва

Разрошени глаголи - порочно голи,
неспрегнати - напрегнати,
разхвърляни по пода от мечти.
Забравили за своите игри,
горещи и зловещи като свещи ...

liusito

Поезия » Философска

2012-02-11T11:26:47+02:00 989 2

Сянката

Допуснах я до себе си и даже я погалих
и взрях се в нея като във съдба,
със огън мислех, че я палих,
но тя остана в моите крака.
И бягам аз от нея като от ...

liusito

Поезия » Философска

2012-02-09T11:33:18+02:00 825

Метачка

Метла тя имаше в ръката
и можеше със нея да лети.
Макар че зъби нямаше в устата,
тя сбираше пак хорските очи.
Лицето ú не беше младо, ...

liusito

Поезия » Гражданска

2012-02-05T23:31:02+02:00 1K 1

* * *

Направих стъпка - плаха и невинна,
към теб и твоята душа,
ръце протегнах да те стигна,
да взема малко светлина.
Дъждът изсипа се в лицето ми ...

liusito

Поезия

2012-02-04T01:30:29+02:00 767

Сълза

Онази сила на живота, която тласка към летеж,
понякога завърта те в голгота и губиш светлия копнеж.
Душата тлее като въглен и мъчи се да изгори,
но има място на земята, което тялото държи.
Не спи... Копней и мисли си, че може би живей, не пей. ...

liusito

Поезия » Философска

2012-01-31T16:29:14+02:00 962 1

Опитах

Понякога на любовта ù трябва малко, много малко, за да бъде истинска, за да бъде сбъдната, зрънце вяра, на която да стъпиш. И след тази първата стъпка може да направиш цяла пътека към небето.
Понякога любовта минава тихо покрай съня ти, разминаваш се с нея за секунди, но тези секунди, могат да знача ...

liusito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2011-11-13T13:11:12+02:00 1.3K

Меракът на котарака

Кръстосан крак на котарак,
настръхва в порив краткотраен.
И погледът му, някак благ,
краде от вятъра безкраен -
красиви сиви котарани, ...

liusito

Поезия » Хумористична

2011-08-28T08:10:30+03:00 853 1

Късмет

Снегът се топеше и замръзналите ручейчета рукваха като малки чешмички. В тях плуваха пъстри, още недоизгнили листа, които бяха останали от есента. По лекото течение на поточетата се чернееха клончета. На едно такова клонче бе кацнало мъничко врабченце,то едва се крепеше право и си чикаше. Малки пръс ...

liusito

Проза » Разкази

2011-08-26T22:00:12+03:00 1.1K 2

Искам да чувам

Искам да чувам
Слушам дъждът как пее в ушите ми и как квакат уплашените жаби, когато объркат гьола си. Но сега е слънчево и няма помен от дъждовен облак! Защо да мисля за дъжда? Защо да чувам неговата песен? Защо ми е въобще да чувам? Постоянно някой те поучава и ти говори, постоянно някой ти мърмор ...

liusito

Есета » Социални

2011-08-25T11:30:44+03:00 2.8K 2

Ищцата е земята

На път съм,
може би ще закъснея,
ще се отбия някъде по кривите пътечки,
на себе си навярно ще се смея,
че плаших се от бели мечки. ...

liusito

Поезия » Друга

2011-08-04T11:50:47+03:00 890 2

*******

Ще си взема от теб, ще си вземеш от мен,
ще те разкъсам на парчета светлина,
ти отново ще се събереш, аз ще ти прошепна пак – ела...
Ще си тръгна, ще ме оставиш, ще си с друга, ще ме забравиш,
но едва ли аз ще мога да ти кажа завинаги сбогом. ...

liusito

Поезия » Любовна

2011-01-05T22:57:35+02:00 884

Студентско

Задочно приятелство… на изпити подложено,
редовна любов с хорариум от грешки.
Не стихнали очи човешки ме молят да остана…
Какво, по дяволите, стана?
Заверката е твърде рано, ...

liusito

Поезия » Любовна

2010-10-26T20:17:21+03:00 987 1

Тайната

Ще заостря думите си като копия на островни диваци...
Ще ги скрия някъде във дебрите на самотата.
Ще подразня с песен тишината
и ще хвърля някоя случайно...
Сърцето ти ще писне тайно, ...

liusito

Поезия » Любовна

2010-10-20T09:17:08+03:00 1K 3

Случаен прилив

Ще дам живот на пясъка,
ще преброя сълзите му
и после замъка приказен ще изроня с думи...
Приказката няма да е същата,
вълшебната кула ще рухне, ...

liusito

Поезия » Любовна

2010-10-19T10:21:25+03:00 980 3

Бъди

Бъди въздишка нежна
в утрин ранна, белоснежна.
Бъди прекрасна птица -
огромен бял орел,
със свойта властна сила ...

liusito

Поезия » Философска

2010-09-15T22:04:25+03:00 919

Глад

В един претъпкан свят
цари разврат,
а някъде по кътчетата тъмни
душите стенат - глад...
А някъде във празните очи, ...

liusito

Поезия » Гражданска

2010-09-09T11:42:09+03:00 970 2

* * *

Аз зная, ти чакаш отдавна,
на гара невидима спрял.
Един коловоз през сърцето
отдавна е вече замрял.
Но влакът не чака покана ...

liusito

Поезия » Любовна

2010-08-31T19:44:22+03:00 895 1

Магия

Веднъж те няма,
после се появяваш на белия свят -
със глас изреваваш.
Растеш като гъба,
събираш мечти ...

liusito

Поезия » Любовна

2010-08-30T09:33:57+03:00 1.3K 3

Адаме

Адам ли беше, или мъж?
С какво и как да те опиша?
Когато видя те веднъж,
за рая пак ще пиша...

liusito

Поезия » Пародии

2010-08-21T13:42:33+03:00 1.2K 1

Не е срамно...

Не е срамно да обичаш,
да бленуваш нежността,
бос във въглени да тичаш,
да прохождаш на леда.
Страшно е, когато бягаш ...

liusito

Поезия » Философска

2010-08-07T15:26:58+03:00 1.4K 2

Мога да ги сваля

Безвкусни дни с подправки от градушки -
почукват каменни сърца по прозорците на душата ми,
затварям вратата и паля цигарата - илюзия..
Пепелникът – делникът ми сив, се гуши в ъгъла на масата...
Не мога да хвърля фаса, продължавам да го държа между пръстите си... ...

liusito

Поезия » Бели стихове

2010-07-28T07:41:42+03:00 998

Какво ни даде...?

Какво ни даде любовта ни -
освен сълзи и мъничко омраза?
Какво направих - да те имам,
от себе си да те запазя?
Подхвърляхме си нежност с думи ...

liusito

Поезия » Любовна

2010-06-25T14:41:46+03:00 956 1

Песъчинката

Като дете на мида-перличка,
търкалям се в ръцете на морето,
а то подхвърля ме, унесено от влюбване в брега.
И пак се блъскам в мократа скала,
и пак целувам пясъка. ...

liusito

Поезия » Любовна

2010-05-30T21:58:08+03:00 1K 4