***
Остана нещо скъсано във мен -
от тъмната горчилка на съдбата,
от битките, които не спечелих.
Пречупи се в мен нещо и изплака.
В душата ми задраска като куче,
заблъска се като ранена птица
и да живея с него се научих –
нали и с болката дори се свиква...
А нямам сили с него да се боря -
от всичките предателства, от мрака
останах без крилe и нямам броня,
очите ми без слънце ослепяха.
Душата ми не струна е, а пустош,
в която се надбягват ветровете.
И никнат в нея само черни бурени.
А още искам да покълне цвете....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Симеонова Всички права запазени
