...

Имаше ли нещо преди теб

имах ли лице и име...

или съществувам като ред

на стих, без име на любов, любими!

Дано ти бъда муза някой ден

и обожествяваш образа ми вечен,

не ще без мен да бъдеш нито ден,

макар като звезда далечен,

защото ще ме носиш тук

в сърцето, и на скъсана тетрадка,

в която пишейки за мен,

ще съм или любов, или загадка.

Имам много образи и ще живея,

през векове, планети и вселени,

в стих, в едно написан за любов

и за болки недоизживени.