29.10.2008 г., 8:36

* * *

570 0 6

В очите му открих
онази тъжна истинска история...
(а всъщност - моята),
която като примка
около шията ми
бе се впила.
Болезнена прищявка,
че мога свободата си да искам.
И... да я имам!

 

В очите му преминах границата -
онази, между
радостта и болката, която
често ме пречупваше.
От срещата с една
недочетена страница
на моя житейски роман.
И моля се за себе си и него,

 

защото болката е вече
само сладостно очакване.
В очите му видях се - истинска!
И не съм била отдавна толкова!
Благодаря ти, Боже, че го има!
Какво бих била без очите му?!
(Но зная, че ми липсват много.)

 

В очите му... Във тях
открих се.
На дъното.
И позабравената своя същност.
В него преоткривам стари истини,
най- вече Себе си откривам.

Но.
Сега дори и болката взаимна е.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • любов е това...истинска...и Бог да ти е на помощ...
    прегръщам те, с много обич.
  • Много е хубаво!
  • В очите му... Във тях
    открих се.
    На дъното.
    И позабравената своя същност.
    В него преоткривам стари истини,
    най- вече Себе си откривам.

    Но.
    Сега дори и болката взаимна е.


    !!!!!!!!
  • Откриеш ли се в очите му, значи си открила Любовта!
    Аз знам, че и с тебе е така!
    Нелка*!
  • "В очите му... Във тях
    открих се.
    На дъното."
    !!!
    Когато дъното стане небе...
    Поздрави, Нели!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...