Изгубена душа

Когато всичко се покрие с прах,

ще дойде ден, ще дойде час, ще бъде грях.

Слънцето жарко ще изгори

в пламъка на своите лъчи.

Луната гордо ще се възкачи,

мрак навсякъде ще възцари.

Една душа греховно крачи,

към портата, към своите палачи.

Във нея са събрани болката, срамът, тъгата.

Тя носи и оковите на самотата.

Тя чува как вятърът свисти.

Сърцето и се свива и кърви.

Но ще дойде ден и леден пламък

ще превърне нейното сърце във камък.

Тя върви към портата, не чака.

Придвижва се като мъгла във мрака.

Белезите и напомнят тъй фатално,

че миналото и все още е реално.

Вече вижда портата пред нея.

Оставя спомените да бледнеят.

Изправя се, провиква се без  глас,

изтича и последният и час.