23.02.2007 г., 9:00

А аз с какво да ви гостя

1.7K 0 11
Със шарена солчица ще ви срещна
и с дъхава погача пресна,
че вече в пости сме, нали,
заповядайте, "Добре дошли!"

Със лучец "баницата циганска" върви,
със целина за вкус и малко цвят...
А с греяната ми кайсиева ракийка
ще си боцнете от царската трушийка.

И плодова салата съм забъркала,
във нея ябълка и сочен ананас
са смесили букет от аромат...
за здравето на всички нас.

Варен е бобеца със олио и със солчица,
с доматче и с малка люта чушчица,
към него най си пасва рендосаната ряпа
с морковче, с маслинка за украса...

и прясно стръкче магданоз,
дори и за нечакан гост
и нека вдигнем калената чаша
и всеки миг да бъде РАДОСТ НАША.

А с орехи и пчелен мед
накрая, като за десерт,
ще ви изпратя аз
по живо здраво... ;) ;) ;)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много си гостоприемна,мила,
    от сърце-БЛАГОДАРЯ!
  • Може ли и аз да опитам от хубавото ти кафе,
    вярвам,че ще го приготвиш идеално,
    също както ти сътворила и стиха.
    Прости ми,ако прозвуча нахално,
    но където име стихове и кафе,веднага се "предлагам"!
    Добре си ни дошла във сайта!!!
    Аз не съм хич добра колинарка...
    Чесно ти го казвам,мила,
    затова очаквам да науча нещичко от теб...
    Та в този ред на мисли-
    сложи ли второто кафе???
  • Оле, колко си била гостоприемна! И посрещаш със сърце, и гощаваш от сърце!
    И стихът ти е много хубав!Само една думичка бих сменил в него: вместо
    "и нека вдигнем калената чаша" бих написал "пръстената чаша". За да не се изцапаме от калта!
  • Най-доброто мезе за кайсиевата ракийка е твърдото мезе!Само при нас мезим с трушийка!Това си го слагам към кулинарните предложения за пости!
  • Звъня, отваряш, влизам
    поднасям ти един букет,
    три жълти рози подарявам
    за да ти донесат късмет.
    Ама то май, не били рози,
    а весели усмивки жълти три,
    ама че склероза ме тормози,
    забравих, ех пусти старини.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...