23 февр. 2007 г., 09:00

А аз с какво да ви гостя

1.7K 0 11
Със шарена солчица ще ви срещна
и с дъхава погача пресна,
че вече в пости сме, нали,
заповядайте, "Добре дошли!"

Със лучец "баницата циганска" върви,
със целина за вкус и малко цвят...
А с греяната ми кайсиева ракийка
ще си боцнете от царската трушийка.

И плодова салата съм забъркала,
във нея ябълка и сочен ананас
са смесили букет от аромат...
за здравето на всички нас.

Варен е бобеца със олио и със солчица,
с доматче и с малка люта чушчица,
към него най си пасва рендосаната ряпа
с морковче, с маслинка за украса...

и прясно стръкче магданоз,
дори и за нечакан гост
и нека вдигнем калената чаша
и всеки миг да бъде РАДОСТ НАША.

А с орехи и пчелен мед
накрая, като за десерт,
ще ви изпратя аз
по живо здраво... ;) ;) ;)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много си гостоприемна,мила,
    от сърце-БЛАГОДАРЯ!
  • Може ли и аз да опитам от хубавото ти кафе,
    вярвам,че ще го приготвиш идеално,
    също както ти сътворила и стиха.
    Прости ми,ако прозвуча нахално,
    но където име стихове и кафе,веднага се "предлагам"!
    Добре си ни дошла във сайта!!!
    Аз не съм хич добра колинарка...
    Чесно ти го казвам,мила,
    затова очаквам да науча нещичко от теб...
    Та в този ред на мисли-
    сложи ли второто кафе???
  • Оле, колко си била гостоприемна! И посрещаш със сърце, и гощаваш от сърце!
    И стихът ти е много хубав!Само една думичка бих сменил в него: вместо
    "и нека вдигнем калената чаша" бих написал "пръстената чаша". За да не се изцапаме от калта!
  • Най-доброто мезе за кайсиевата ракийка е твърдото мезе!Само при нас мезим с трушийка!Това си го слагам към кулинарните предложения за пости!
  • Звъня, отваряш, влизам
    поднасям ти един букет,
    три жълти рози подарявам
    за да ти донесат късмет.
    Ама то май, не били рози,
    а весели усмивки жълти три,
    ама че склероза ме тормози,
    забравих, ех пусти старини.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...