А аз се превръщам в ангел
И
нито мразя вече,
и
нито презирам,
любовта ми,
несподелената,
остана далече
и
не намерена,
и
по мъка
ненадмината...
А
аз се превръщам
във ангел,
който очаква
своята вечност
в бяла светлина
и
одежди в бяло -
лунни лъчи
на раменете ми -
нежно покривало...
И
нито мразя вече,
и
нито презирам...
Любовта ми,
несподелената,
остана далече
и спомените ми
за нея
постепенно губят
своя цвят и смисъл,
защото
се превръщам във вечност
и любовта безмерната,
споделената,
вечната,
е моя вече
и мое ново начало,
и
аз се превръщам
в ангел бял,
завладял
небето,
необятното,
цялото,
и очакващ
да прегърне
споделената,
вечната,
всеопрощаваща
любов,
защото ТОЙ
е до мене вече
и не ми дава
да бъда от НЕГО
безкрайно
сама
и безкрайно далече,
защото
оставам
само негова
и друга
ничия...
Lina Vira Assa Amy
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евелина Аврамова Всички права запазени
