10.08.2006 г., 11:52

А беше друго някога,нали?

1K 0 5
Говориш, че разбрал си за чувствата ми ти!
Кажи кога разбра, сега или преди?
Преди, когато бях в краката ти или сега,
когато се боря за късче място в душата ти!
Не знам какво да правя,
а уж умело бях скрила любовта.
Нима тя чак толкова си пролича?
Дали чувствата стаени в мен успяха
да достигнат твойте сетива?
За теб е лесно,
поредната глупачка се явявам,
а за мен е нечовешко,
единствен ти пред мен заставаш!
Накъде да тръгна аз не знам,
за нашата любов, не, не, не,
за моята любов изхода е пропилян!
А беше друго някога нали,
аз бях детенце в твоите прегръдки,
бях упора,
бях приятел,
бях човек,
а сега съм куп увехтели спомени,
навяващи презрение у теб!
Няма смисъл да повтарям,
че все на мен така се случва,
няма смисъл да те галя,
нима за теб аз още съществувам?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красинка кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • страхотно е!имам чувството че е писано за мен.
  • прекрасно е долових някакво сходство с това как се чувствувам аз в момента . . .
  • Понякога не сложността на изказа ,а чувството което е вложено значат повече.Много ми харесва.истинско е!
  • Преработи го, ще излезе хубав стих, но трябва да го обработиш.Иначе има идея, фантазия, чувство.
  • честно да ти кажа не ми хареса.Има чувство,но е изразено малко елементарно.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...