Деница (Деница Ангелова)
99 219
13.06.2017 г., 13:34 ч.

А беше празник 

  Поезия » Гражданска
2007 13 17

А беше празник.
Аз вървях.
И стиховете ми тежаха.
Но посред глъч и хорски смях
прекрасни звуци долетяха.
Как само свири този цигулар!
Омаян спрях пред шапката до него.
Безупречно изгладен, ала стар
костюмът му издава, че е беден.
Помолих го: 
”Не спирай! 
Разкажи за твоята съдба, човек-магия!
Божествена мелодия!
Но как и ти си стигнал, братко мой, чак до просия?!..”
Полуусмивка. 
Струнен листопад.
И някакво затишие. 
Пред буря.
„Приятелю, направих го от глад,
за да ги облека и ги обуя.
Семейството ми – хубава жена,
и две момчета – умни и красиви -
загубих ги на никаква цена – 
тук няма хляб -
целунах ги,
заминах.
В чужбина бях известен цигулар.
Пътувах, пращах. 
Пращах и пътувах.
И неусетно с куфара ми стар
прибрахме се. 
Аз всяка нощ сънувах прегръдките им -
ангелски лица –
с къдриците на майка им красива.
Но нямаше ги моите деца…
А тя бе някъде…
със друг щастлива…
Останах сам. 
В родината си. 
Сам.
Посечен от напразното очакване.
Самотен тук. 
Но по-самотен там.
Аз, шапката и струните разплакани…
Ти мислиш, че съм просяк...
Погледни пред шапката ми надписът какъв е!
Не бих продал и звук за сто пари!
Да купя аз живота си е късно!”
Погледнах, че пред кепето му пише:
„РАЗДАВАМ НОТИ! НОТИ И НАДЕЖДА!”
„Най-страшното, обаче, братко, виж, е –
че в него никой даже не поглежда.
Едни се смеят в празника улисани,
цигулката за тях не значи нищо.
А други – от неволите притиснати
и шапката, и надписа не виждат.”

 

А днес е празник.
Чудо е голямо!

 

Тъгата много празници обрича...
Защото да празнуваш можеш само
АКО СИ ЗДРАВ И СИТ,
И АКО СИ ОБИЧАН!

© Деница Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??