А бяхме някога деца!
А бяхме някога деца!
И всичко беше много просто,
усмивка грееше на детските лица,
светът бе място чисто и просторно.
А бяхме някога деца!
А белите ни големи: нашето изкуство,
времето на свободата и любимата игра,
едно забравено за възрастните чувство.
А бяхме някога деца!
Косите сплитахме си във красиви плитки,
с отворената си широко на дома врата ...