А бяхме някога деца!
А бяхме някога деца!
А бяхме някога деца!
И всичко беше много просто,
усмивка грееше на детските лица,
светът бе място чисто и просторно.
А бяхме някога деца!
А белите ни големи: нашето изкуство,
времето на свободата и любимата игра,
едно забравено за възрастните чувство.
А бяхме някога деца!
Косите сплитахме си във красиви плитки,
с отворената си широко на дома врата
бабите посрещаха ни с топлите си питки.
А бяхме някога деца!
От всички краища по интереси сбрани
кръстосвахме до тъмно улиците с колела,
а майките промиваха поредните ни рани.
А бяхме някога деца!
Спомените и до днес припомнят за което,
как денем боси гонехме се по брега,
а нощем тайничко споделяхме си със морето.
Но днес сме хора, пораснали и големи,
няма ги вече онези усмихнати детски лица,
живеем в свят, изпълнен с проблеми,
а бяхме някога просто деца!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© fervor Всички права запазени
Харесах, Ели!
