21.02.2025 г., 22:06

А де

342 1 8

Айранът се вкисна, бозата кипи...

времето Света промени.

Маските падат една по една...

сложното просто е... то е игра.

 

Тез с малките... пъчат се много.

А другите просто мълчат! Защо бе хора?

Нали на Земята сме брата до брата.

Защо си мътим водата, на която всички държим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви,Приятели за разбирането ,подкрепата и любими!Бъдете вдъхновени и нека музата ,поезия да бъде винаги с вас!Стойчо,Анахид,Миночка,Люси,Младене,Васка!!!
  • Животът е велико нещо! За кой ли път се убеждавам.. как превръща враговете в приятели и обратното. Как се случва така, че да разбереш защо лошият герой във филма е станал лош и дори се разплакваш, разбрал причината. А понякога кръвта ти замръзва от доброто на приятелите... Въпреки че съм блокирана от Надя, която вчера защитих от Дундева, която също ме блокира-искам да кажа- Голяма си! Но.. само като автор. Въпреки че.. един себеуважаващ се автор не би си позволил подобна гняс към друг автор, защото изкуството е над дребното в човешките души. . Иска ми се, поне да знаех защо, ама.. Ще го преживея. Не завистта е проблема, хора. А това как се реагира на нея. Един се амбицира да се развива, друг се дави в злобата си.
  • Колко си прав! Поздрави!
  • Може би защото водата все не достига и за в бъдеще още повече няма да достига.
    Наближаваме границата на една своеобразна Атакама в душите и сърцата си.
    Перфектно и сентенциално си изразил визията си, Приятелю!:

    "Айранът се вкисна, бозата кипи...
    времето Света промени.
    Маските падат една по една...
    сложното просто е... то е игра."
  • Ангеле, много добре задаваш въпроса. Защо ? Защото хора ЗЗЗ- бол. Първо завист,после почва със заядливост и когато и тя не помогне завистникът да се успокои- сипе злоба.Завистта е болест!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...