21.02.2025 г., 22:06

А де

338 1 8

Айранът се вкисна, бозата кипи...

времето Света промени.

Маските падат една по една...

сложното просто е... то е игра.

 

Тез с малките... пъчат се много.

А другите просто мълчат! Защо бе хора?

Нали на Земята сме брата до брата.

Защо си мътим водата, на която всички държим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви,Приятели за разбирането ,подкрепата и любими!Бъдете вдъхновени и нека музата ,поезия да бъде винаги с вас!Стойчо,Анахид,Миночка,Люси,Младене,Васка!!!
  • Животът е велико нещо! За кой ли път се убеждавам.. как превръща враговете в приятели и обратното. Как се случва така, че да разбереш защо лошият герой във филма е станал лош и дори се разплакваш, разбрал причината. А понякога кръвта ти замръзва от доброто на приятелите... Въпреки че съм блокирана от Надя, която вчера защитих от Дундева, която също ме блокира-искам да кажа- Голяма си! Но.. само като автор. Въпреки че.. един себеуважаващ се автор не би си позволил подобна гняс към друг автор, защото изкуството е над дребното в човешките души. . Иска ми се, поне да знаех защо, ама.. Ще го преживея. Не завистта е проблема, хора. А това как се реагира на нея. Един се амбицира да се развива, друг се дави в злобата си.
  • Колко си прав! Поздрави!
  • Може би защото водата все не достига и за в бъдеще още повече няма да достига.
    Наближаваме границата на една своеобразна Атакама в душите и сърцата си.
    Перфектно и сентенциално си изразил визията си, Приятелю!:

    "Айранът се вкисна, бозата кипи...
    времето Света промени.
    Маските падат една по една...
    сложното просто е... то е игра."
  • Ангеле, много добре задаваш въпроса. Защо ? Защото хора ЗЗЗ- бол. Първо завист,после почва със заядливост и когато и тя не помогне завистникът да се успокои- сипе злоба.Завистта е болест!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...