21 feb 2025, 22:06

А де

  Poesía
344 1 8

Айранът се вкисна, бозата кипи...

времето Света промени.

Маските падат една по една...

сложното просто е... то е игра.

 

Тез с малките... пъчат се много.

А другите просто мълчат! Защо бе хора?

Нали на Земята сме брата до брата.

Защо си мътим водата, на която всички държим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви,Приятели за разбирането ,подкрепата и любими!Бъдете вдъхновени и нека музата ,поезия да бъде винаги с вас!Стойчо,Анахид,Миночка,Люси,Младене,Васка!!!
  • Животът е велико нещо! За кой ли път се убеждавам.. как превръща враговете в приятели и обратното. Как се случва така, че да разбереш защо лошият герой във филма е станал лош и дори се разплакваш, разбрал причината. А понякога кръвта ти замръзва от доброто на приятелите... Въпреки че съм блокирана от Надя, която вчера защитих от Дундева, която също ме блокира-искам да кажа- Голяма си! Но.. само като автор. Въпреки че.. един себеуважаващ се автор не би си позволил подобна гняс към друг автор, защото изкуството е над дребното в човешките души. . Иска ми се, поне да знаех защо, ама.. Ще го преживея. Не завистта е проблема, хора. А това как се реагира на нея. Един се амбицира да се развива, друг се дави в злобата си.
  • Колко си прав! Поздрави!
  • Може би защото водата все не достига и за в бъдеще още повече няма да достига.
    Наближаваме границата на една своеобразна Атакама в душите и сърцата си.
    Перфектно и сентенциално си изразил визията си, Приятелю!:

    "Айранът се вкисна, бозата кипи...
    времето Света промени.
    Маските падат една по една...
    сложното просто е... то е игра."
  • Ангеле, много добре задаваш въпроса. Защо ? Защото хора ЗЗЗ- бол. Първо завист,после почва със заядливост и когато и тя не помогне завистникът да се успокои- сипе злоба.Завистта е болест!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...