А как е хубаво, когато
денят пристига с огнена позлата,
събуден хоризонтът засиява,
лазурът лавата стопява!
А как е хубаво, когато
след дъжд покаже се дъгата,
и блесне мократа земя
с по-нова, чиста красота!
А как е хубаво когато
пристъпва плахо вечерта
и чуеш стъпките познати
пред своята врата...
© П Антонова Всички права запазени