27.09.2012 г., 10:29

А къде е Винету?

809 0 3

 

(из цикъла "Вицове в рими")

Една позната – видна журналистка
от медия, която по понятни
причини ще прикрия – без да иска
навярно, но е много вероятно

да беше и нарочно, ми разказа
история за двама депутати.
Кои са те, във тайна ще запазя,
но само ще подскажа, че в дебати

не са се изявявали, обаче
са винаги на линия, когато
„анблок” ще се гласува нещо... Значи
били в кафето тези депутати

и нещо си хортували. Неволно
заслушала се моята позната
и чула как мърмори недоволно
единият; „Да знаеш, че егати

досадата е тази книга... Вече
сто страници прочетох... само скука...
а уж Карл Май... но много е далече
от Винету... направо за боклука...”

„А как се казва?” „Някаква си „Тайна
на златно цвете” – рекъл депутата.
„Я покажи, ако е в теб случайно!
Но тука пише Юнг... Карл Юнг!” „Егати,

затуй ли значи нищо за войната
из прерията няма в тази книга!?”
Това разказа моята позната
и аз ви преразказах. Толкоз. Стига.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...