А МОЖЕХ ..
А можех обич да ти подаря,
стига само обич да ми бе поискал.
И ръката ти във моята ръка
със нежност щях да стисна.
А можех да превърна в истина
тоя спомен, дето ме убива,
за да бъда цяла,не измислена
и не във сънища щастлива.
А можех вечер в тебе да се гуша,
а ти до мене, тихичко да ми говориш,
безмълвна да те гледам и да слушам
как разказваш весели истории.
А можех...
стига само обич да ми бе поискал.
И ръката ти във моята ръка
със нежност щях да стисна.
А можех да превърна в истина
тоя спомен, дето ме убива,
за да бъда цяла,не измислена
и не във сънища щастлива.
А можех вечер в тебе да се гуша,
а ти до мене, тихичко да ми говориш,
безмълвна да те гледам и да слушам
как разказваш весели истории.
А можех...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
