byboJle4e`f (Сияна Георгиева) byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
4 421
Mar 13, 2007, 5:53 PM

А МОЖЕХ ..

  Poetry
800 0 12
А можех обич да ти подаря,
стига само обич да ми бе поискал.
И ръката ти във моята ръка
със нежност щях да стисна.

А можех да превърна в истина
тоя спомен, дето ме убива,
за да бъда цяла,не измислена
и не във сънища щастлива.

А можех вечер в тебе да се гуша,
а ти до мене, тихичко да ми говориш,
безмълвна да те гледам и да слушам
как разказваш весели истории.
 
                                   А можех...


                                               

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0