А на гарите, часовниците не спират...никога...
Тази нощ ще е студена.
Легнах си с чорапите.
Засилих парното.
Пуснах и пердетата.
И въпреки умората,
пак не мога да заспя.
Мислите ме отнасят назад,
към старото гнездо.
Все към онази гара,
където ми махна за "сбогом".
Дали е възможно,
да се живее със спомени?
Без настояще,
без идея за бъдеще.
Нима часовникът ми спря
още тогава, там,
на онази гара!.....
Навън е студено и тихо.
Съседа пак се кара.
Прането на балкона
е твърдо до лепкавост.
Някъде далече
извива глас самотно куче.
Опитвам да спя, вече е три...
Ставам и отварям пердетата.
Пълната луна ми се усмихна!
(толкова ми липсва усмивка).
Часовникът е спрял,
само движи стрелките си.
А на гарите,
часовниците не спират,
.....никога.....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Деличева Всички права запазени
Поздрав за прекрасното стихотворение, навя ми спомени.
