Mar 14, 2006, 8:31 PM

А на гарите, часовниците не спират...никога...

Poetry

842 0 11

Тази нощ ще е студена.
Легнах си с чорапите.
Засилих парното.
Пуснах и пердетата.
И въпреки умората,
пак не мога да заспя.
Мислите ме отнасят назад,
към старото гнездо.
Все към онази гара,
където ми махна за "сбогом".
Дали е възможно,
да се живее със спомени?
Без настояще,
без идея за бъдеще.
Нима часовникът ми спря
още тогава, там,
на онази гара!.....

Навън е студено и тихо.
Съседа пак се кара.
Прането на балкона
е твърдо до лепкавост.
Някъде далече
извива глас самотно куче.
Опитвам да спя, вече е три...
Ставам и отварям пердетата.
Пълната луна ми се усмихна!
(толкова ми липсва усмивка).
Часовникът е спрял,
само движи стрелките си.
А на гарите,
часовниците не спират,
.....никога.....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

Спря ми часовника...

Браво!*

2007-06-25T17:38:28+03:00
Alyaska (Суси)

Прекрасен стих!!! Чудесна си, Пепи!!!

2007-04-11T22:30:05+03:00
Kotentseto

И на мен ми е горчиво-скъпа гарата на Казанлък Поздрав за прекрасното стихотворение, навя ми спомени.

2006-04-23T17:22:48+03:00
ВТ (Вили Тодоров)

Там не спират, може би, защото са свидетели на толкова радост и мъка, на толкова срещи и раздяли, по чието време поне един от двама е искал времето да спре. Знаете ли, аз съм служил в Казанлък и съм наблюдавал, че гарата бе любимо място за рисуване на учениците от художественото училище през всички годишни сезони и часове през деня. Навярно защото подсъзнателно са усещали истината от последните редове на това произведение!

2006-03-30T18:17:45+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Хубаво е!

2006-03-16T08:57:16+02:00