Mar 14, 2006, 8:31 PM

А на гарите, часовниците не спират...никога... 

  Poetry
656 0 11

Тази нощ ще е студена.
Легнах си с чорапите.
Засилих парното.
Пуснах и пердетата.
И въпреки умората,
пак не мога да заспя.
Мислите ме отнасят назад,
към старото гнездо.
Все към онази гара,
където ми махна за "сбогом".
Дали е възможно,
да се живее със спомени?
Без настояще,
без идея за бъдеще.
Нима часовникът ми спря
още тогава, там,
на онази гара!.....

Навън е студено и тихо.
Съседа пак се кара.
Прането на балкона
е твърдо до лепкавост.
Някъде далече
извива глас самотно куче.
Опитвам да спя, вече е три...
Ставам и отварям пердетата.
Пълната луна ми се усмихна!
(толкова ми липсва усмивка).
Часовникът е спрял,
само движи стрелките си.
А на гарите,
часовниците не спират,
                   .....никога.....

© Пепа Деличева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Спря ми часовника...

    Браво!*
  • Прекрасен стих!!! Чудесна си, Пепи!!!
  • И на мен ми е горчиво-скъпа гарата на Казанлък Поздрав за прекрасното стихотворение, навя ми спомени.
  • Там не спират, може би, защото са свидетели на толкова радост и мъка, на толкова срещи и раздяли, по чието време поне един от двама е искал времето да спре. Знаете ли, аз съм служил в Казанлък и съм наблюдавал, че гарата бе любимо място за рисуване на учениците от художественото училище през всички годишни сезони и часове през деня. Навярно защото подсъзнателно са усещали истината от последните редове на това произведение!
  • Хубаво е!
  • Браво!
  • Благодаря ви Веси, Боряна и Мирослава!
  • Хареса ми идеята ти Пепи.Слабост ми са белите стихове..имат по-свободна фраза,но пък им трябва майсторлък за изграждането на образността.Поздрав!
  • Прекрасно стихче ПЕПА! Поздравления!!!
  • Благодаря Диана!
  • Нямам думи.Всички те са излишни.Това тук е поезия!!!Поздрав и поклон!
Random works
: ??:??