30.08.2009 г., 22:10

А не беше така

628 0 1

И не би било същото,
както ако го бяхме разбрали по-рано.
Може би завръщане
или това, което за нас е обичайно -
затваряме си очите,
надявайки се, бурята пак да отмине.
Сега огромни, щетите
ще оставят сама любовта да загине.

Не че изобщо не те исках преди време,
или държах да получа всичко от това.
Просто нещата вече ги няма в мене,
а не беше така, когато открих любовта.

И не би било същото,
ако се бяхме оставили да се борим.
Ако така си отвръщаме,
просто ще трябва пак да се престорим.
Аз не искам вината,
нито искам да се мразим во веки.
И ако това е цената,
да я плати, трябва тук всеки.

Не че изобщо не те исках преди време,
или държах да получа всичко от това.
Просто нещата вече ги няма в мене,
а не беше така, когато открих любовта.

Не знаехме ли, че така ще стане,
когато започнахме да се влюбваме?
Свободата завинаги ще остане
това място, където се загубвахме.
И ако твоето чувство се променя,
намираш ли вината във време,
когато една малка част от мене
е тук и е готова да вземе
друга малка част от това - вътре в тебе -
и да се примири с резултата,
а не беше така във душата...

Не че изобщо не те исках преди време,
или държах да получа всичко от това.
Просто нещата вече ги няма в мене,
а не беше така, когато открих любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....